Джефри Арчър - Четвъртата власт

Когато на следващата сутрин самолетът му кацна на „Хийтроу“, таксиметровият шофьор реши, че не му влиза в работата да го пита защо е по анцуг и носи ракета за скуош. Може пък всички кортове в Ню Йорк да бяха заети.

Четирийсет минути по-късно Кийт пристигна в лондонския си офис и пое нещата от ръцете на Нед Бруър. До десет часа всички служители бяха разпратени в различни краища на столицата. По обед никой в радиус от трийсет километра от Хайд Парк Корнър не можеше да намери брой на „Глоуб“ на каквато и да било цена. В девет вечерта Таунсенд притежаваше 126.212 екземпляра от вестника.

Дик кацна на „Хийтроу“ в събота следобед, след като прекара по-голямата част от сутринта в Париж в инструктиране на хората си из цяла Великобритания. В девет часа на другата сутрин разполагаше със 79.107 броя на „Глоуб“.

През деня телефонира на главните редактори на всичките си регионални вестници и им нареди за следващите броеве да напишат уводни статии, настояващи читателите да намерят съботния „Глоуб“ и да гласуват за Армстронг. В понеделник сутрин се самопокани в предаването „Днес“ и се появи по колкото можеше повече новинарски емисии. Но всеки от продуцентите реши, че ще е справедливо на другия ден Таунсенд да получи право на отговор.

До четвъртък хората на Кийт бяха изтощени от писане на имена, а на Армстронг му прилошаваше от облизване на пликове. До петък следобед двамата конкуренти час по час телефонираха в „Глоуб“ и се опитваха да научат какъв е резултатът. Но тъй като за преброяването на гласовете сър Уолтър бе наел Дружеството за изборна реформа, което повече се интересуваше от точността, отколкото от бързината, дори главният редактор не знаеше кой е победил до няколко минути преди полунощ.

„Кучето динго побеждава скокливия чех“ — гласеше водещото заглавие в сутрешния брой на съботния вестник. Статията съобщаваше на читателите на „Глоуб“, че 232.712 души гласували за австралиеца и 229.847 — за имигранта.

В девет часа в понеделник сутринта адвокатът на Таунсенд занесе ордер за 20 милиона долара в редакцията на „Глоуб“. Колкото и да протестираше, колкото и призовки да заплашваше да прати, Армстронг не можеше да попречи на сър Уолтър да продаде акциите си на противника му.

По време на първото заседание на новия директорски борд Кийт предложи сър Уолтър да остане председател и да запази заплатата си от сто хиляди лири годишно. Старецът се усмихна и произнесе ласкателна реч за това, че читателите несъмнено били взели правилното решение.

Таунсенд се обади повторно едва в самия край на заседанието и направи ново предложение: всички служители на „Глоуб“ автоматично да се пенсионират на шейсетгодишна възраст, каквато била политиката на неговата издателска група. Сър Уолтър го подкрепи, тъй като нямаше търпение да отпразнува случая с приятелите си в клуба по голф.

Чак когато вечерта си легна, жена му му обясни значението на последното решение.

Ситизън

15 април 1968

Министър подава оставка

— Сто хиляди броя от „Любовницата на сенатора“ са отпечатани и вече са в склада в Ню Джърси — като вдигна очи към тавана, каза Кейт.

— Добро начало — отвърна Таунсенд. — Но те няма да ми върнат парите, докато не ги видят по книжарниците.

— След като провери тиража, нейният адвокат няма да има друг избор, освен да върне първия милион. Защото ще сме изпълнили тази част от договора в установения дванайсетмесечен срок.

— И колко ми струва това до този момент?

— Ако включиш печата и транспорта, около трийсет хиляди — каза Кейт. — Всичко останало беше свършено в компанията или може да се приспадне от данъците.

— Умно момиче. Но какви са шансовете да получа втория милион? Въпреки че прекара адски много време да пренапишеш проклетата книга, все пак не виждам как ще попадне в списъка на бестселърите.

— Не съм толкова сигурна — възрази тя. — Всеки знае, че само хиляда и сто книжарници дават информация за продажбите си на „Ню Йорк Таймс“. Ако успея да се добера до имената им, ще съм в състояние да се погрижа да си върнеш парите.

— По този начин няма да накараш читателите да купуват книгата.

— Да, но ми се струва, че бих могла да им покажа правилната посока.

— И как ще го направиш?

— Първо, като пусна романа в месец с ниски продажби — да речем, през януари или февруари — и после като го продавам само в книжарниците, съобщаващи данните на „Ню Йорк Таймс“.

— Но това въпреки всичко няма да накара хората да го купуват.