Джефри Арчър - Четвъртата власт

— Но Алекзандър едва миналата седмица ме увери, че госпожа Шъруд се е съгласила да продаде дяла си от „Глоуб“ на мен — възрази Армстронг. — Пристигнах в Ню Йорк специално…

— Не полетът ви до Ню Йорк ме накара да променя решението си, господин Армстронг — твърдо отвърна възрастната жена. — По-скоро посещението ви в Женева.

Дик смаяна я зяпна, после се обърна и закрачи към асансьора, чиито врати все още бяха отворени. Докато двамата с адвоката пътуваха надолу, той изруга няколко пъти, преди да попита:

— Но как е успял, по дяволите?

— Мога само да предположа, че по някое време се е качил на борда на кораба на госпожа Шъруд.

— Но как изобщо е научил, че се опитвам да купя „Глоуб“?

— Имам чувството, че няма да откриеш отговора на този въпрос от тази страна на Атлантика — отвърна Кричли. — Но не всичко е изгубено.

— Какво искаш да кажеш, по дяволите?

— Ти вече имаш една трета от акциите.

— Таунсенд също.

— Вярно е. Само че ако успееш да вземеш дела на сър Уолтър Шъруд, ще притежаваш две трети от компанията и Таунсенд няма да има друг избор, освен да ти продаде своята част — със значителна загуба.

Армстронг погледна адвоката си и по лицето му се плъзна лека усмивка.

— А след като Алекзандър Шъруд продължава да е на твоя страна, играта все още не е свършила.

Глоуб

1 юни 1967

Решението е ваше!

— Можете ли да ми запазите място за следващия полет до Лондон? — когато се свърза с рецепцията на хотела, попита Армстронг.

— Разбира се, господине.

Вторият му разговор беше с лондонския му офис, където Памела — неговата поредна секретарка — потвърди, че сър Уолтър Шъруд се е съгласил да го приеме в десет часа на следващата сутрин. Тя не прибави: „неохотно“.

— Освен това трябва да разговарям с Алекзандър Шъруд в Париж. И се погрижи, когато се върна, Рег да е на летището и Стивън Холит да е в кабинета ми. Всичко трябва да е уредено преди Таунсенд да стигне до Лондон.

Няколко минути по-късно Шарън влезе в апартамента, като едва мъкнеше покупките си, и с изненада завари Дик вече да си събира багажа.

— Заминаваме ли за някъде? — попита тя.

— Тръгваме си — без обяснение отвърна Армстронг. — Приготви си куфарите, докато платя сметката.

Пиколото отнесе багажа му в очакващата го лимузина, докато той взимаше самолетните билети от рецепцията и уреждаше сметката си. Погледна си часовника — щеше да успее за полета и да се върне в Лондон рано на другата сутрин. Стига Таунсенд да не знаеше за завещанието на сър Джордж Шъруд, все още имаше възможност да стане единствен собственик на компанията. А и даже противникът му да знаеше, Дик бе убеден, че Алекзандър Шъруд ще успее да накара сър Уолтър да му продаде дела си.

Щом Шарън се настани на задната седалка на лимузината, Армстронг нареди на шофьора да тръгва за летището.

— Но още не са свалили моите куфари — възрази тя.

— Ще ги пратят по-късно. Не мога да си позволя да изпусна този полет.

Шарън не каза нищо по целия път до летището. Когато стигнаха, Армстронг поръча на един носач да се погрижи за багажа му и се втурна към гишето за проверка на паспортите.

Бързо ги придружиха до изходния портал, където стюардесата вече пропускаше пътниците на борда.

— Не се безпокойте, господине — каза тя. — Остават още няколко минути. Спокойно можете да си поемете дъх.

Армстронг извади билетите от джоба си и подаде единия на Шарън. Друг стюард провери неговия и той забърза по дългия коридор към самолета.

Шарън подаде билета си. Стюардът го погледна и каза:

— Вие не сте за този полет, госпожо.

— Какво искате да кажете? Пътувам в първа класа заедно с господин Армстронг. Аз съм личната му асистентка.

— Убеден съм, госпожо, но за жалост имате билет за вечерния полет на „Пан Ам“ за втора класа. Съжалявам, но ще се наложи доста да почакате.

— Откъде се обаждаш? — попита той.

— От „Кингсфорд-Смит“.

— В такъв случай можеш да си запазиш място на същия самолет.

— Защо? Сделката провали ли се?

— Не, тя подписа — но на известна цена. Появи се проблем с романа и имам предчувствието, че ти си единствената, която може да го реши.

— Не може ли тази нощ най-после да се наспя, Кийт? Вдругиден ще съм в Ню Йорк.

— Не, не може — отвърна той. — Преди да се захванеш на работа трябва да свършим още нещо, а имам само един свободен следобед.

— Какво нещо? — попита Кейт.

— Да се оженим.

Последва продължително мълчание.