Джефри Арчър - Четвъртата власт

Таунсенд не отговори цели трийсет секунди. Отначало реши, че госпожа Шъруд блъфира, но когато погледна към часовника, промени мнението си.

Той се изправи, бързо се приближи до телефона на малката масичка, потърси номера в бележника си, набра седемте цифри и след като му се стори, че е чакал цяла вечност, поиска да го свържат с главния касиер. Последва ново прещракване. Отговори му секретарката.

— Тук е Кийт Таунсенд. Трябва спешно да разговарям с главния касиер.

— Боя се, че в момента има среща, господин Таунсенд, и ми нареди през следващия час да не го безпокоя.

— Чудесно, в такъв случай можете да го уредите вие. Трябва до осем минути да преведа два милиона на сметката на един клиент, в противен случай ще се провали сделката, която двамата с него обсъждаме цяла сутрин.

Последва кратко колебание, после секретарката каза:

— Ще го повикам от срещата, господин Таунсенд.

Кийт ясно чуваше тиктакането на големия часовник зад гърба си.

Том се наведе напред и прошепна нещо на Яблоун, който кимна и започна да пише. Само скърцането на писалката по хартията нарушаваше тишината.

— Анди Хармън на телефона — каза главният касиер и после внимателно изслуша обясненията на Таунсенд.

— Но вие ми давате само шест минути, господин Таунсенд. И къде трябва да се преведат парите?

Кийт се обърна и погледна стария адвокат. Яблоун откъсна лист от бележника си и го плъзна към Том, който го предаде на клиента си.

Таунсенд прочете номера на сметката.

— Нищо не ви обещавам, господин Таунсенд — отвърна главният касиер, — но ще ви позвъня веднага щом мога. На кой номер да ви търся?

Кийт му даде номера на телефона и затвори.

После бавно се върна на масата и се отпусна на стола си. Чувстваше се така, като че ли току-що е похарчил последния си цент. Надяваше се госпожа Шъруд да не му вземе пари за телефонния разговор.

Минутите изтичаха. Всички мълчаха. Таунсенд не откъсваше поглед от големия часовник и увереността му постепенно изчезваше. Неговият адвокат не знаеше, че предния ден Кийт е превел от австралийската си сметка в нюйоркската „Манхатън Банк“ точно двайсет милиона и сто хиляди долара. Тъй като в момента в Сидни беше два през нощта, главният касиер нямаше как да провери дали притежава още два милиона.

Всяко тиктакане му звучеше като на бомба с часовников механизъм. После го сепна пронизителният звън на телефона. Таунсенд се втурна към масичката и вдигна слушалката.

— Тук е портиерът, господине. Бихте ли предали на госпожа Шъруд, че пристигнаха господин Армстронг и още един господин и в момента се качват с асансьора?

Челото му се покри с пот, когато осъзна, че Армстронг отново го е победил. Той се върна на масата, докато прислужницата отиваше да посрещне следващия гост на госпожа Шъруд. Големият часовник започна да отброява новия час. Телефонът иззвъня пак. Таунсенд отговори, като знаеше, че това е последният му шанс.

Но търсеха Яблоун. Кийт се завъртя към масата и му подаде слушалката. Докато адвокатът разговаряше, той се огледа. Дали апартаментът имаше друг изход? Не искаше да застане лице в лице с тържествуващия Армстронг.

Господин Яблоун затвори и се обърна към госпожа Шъруд.

— Обадиха се от моята банка — каза той. — Потвърждават, че на сметката ми са преведени два милиона долара. Трябва да повторя, Маргарет, че този твой часовник избързва с една минута.

Госпожа Шъруд незабавно подписа двата документа, после им разкри информация относно завещанието на покойния сър Джордж Шъруд, която изненада Таунсенд и Спенсър. Том взе документите и тя се изправи.

— Последвайте ме, господа. — Маргарет бързо ги поведе през кухнята към противопожарния изход.

— Довиждане, господин Таунсенд — каза тя, докато Кийт излизаше през прозореца.

— Довиждане, госпожо Шъруд — леко се поклони той.

— Между другото…

Таунсенд се завъртя и тревожно я погледна.

— Да?

— Знаете ли, наистина трябва да се ожените за онова момиче.

— Ужасно съжалявам — казваше господин Яблоун, когато госпожа Шъруд се върна в трапезарията, — но моята клиентка вече продаде акциите си от „Глоуб“ на господин Кийт Таунсенд, с когото разбрах, че се познавате.

Армстронг не можеше да повярва на ушите си. Той се завъртя към адвоката си с бясно изражение на лице.

— За двайсет милиона ли? — спокойно попита стария адвокат Ръсел Кричли.

— Да — потвърди Яблоун, — абсолютно същата сума, за която вашият клиент се е уговорил с девер й.