Джефри Арчър - Четвъртата власт

След няколко километра ходене, купчина сандвичи и безброй кафета общите очертания на двата договора бяха готови.

Когато няколко минути след шест в залата влезе камериерка и спусна завесите, Том за пръв път седна и бавно прочете проектодоговорите. Накрая се изправи и заяви:

— Засега толкова, Кийт. Най-добре да се върнем в офиса и да отпечатаме двата документа. Предлагам утре да се срещнем в осем сутринта, за да хвърлиш едно око на окончателния текст.

— Има ли нещо, за което трябва да помисля дотогава, Том? — попита Таунсенд.

— Да — отвърна Спенсър. — Абсолютно ли си убеден, че в договора за книгата трябва да запазим двете клаузи, за които ни предупреди Кейт?

— Абсолютно. След три дни с госпожа Шъруд мога да те уверя, че тя не разбира нищо от книгоиздаване.

— Кейт не смята така.

— Кейт е прекалено подозрителна — отвърна Таунсенд.

— Нищо не може да ми попречи да издам сто хиляди броя от проклетата й книга и да ги пратя на склад в Ню Джърси.

— Така е — каза Спенсър. — Но какво ще стане, когато романът не влезе в списъка на бестселърите?

— Прочети съответната клауза. Никъде не се споменава за срок. Безпокои ли те нещо друго?

— Да. За срещата в десет часа ще ти трябват два отделни парични ордера. Не искам да рискуваме с чекове — това само ще даде на госпожа Шъруд повод да не подпише окончателния договор. Бъди сигурен в едно: когато се появи в единайсет, Армстронг ще носи чек за двайсет милиона.

Таунсенд кимна.

— Преведох парите от Сидни в „Манхатън Банк“ още в деня, в който разговаряхме за първоначалния договор. Утре сутринта можем да вземем ордерите.

— Чудесно. В такъв случай за днес приключваме.

Когато се прибра в стаята си, Кийт уморено се стовари на леглото и веднага заспа. Събуди се в пет сутринта и с изненада откри, че е облечен. Първите му мисли бяха за Кейт и къде ли се намира в момента.

Съблече се и дълго стоя под топлия душ преди да си поръча ранна закуска. Или трябваше да е късна вечеря? Той проучи менюто и все пак се спря на закуска.

Докато чакаше закуската, включи новините по телевизията. Съобщиха за съкрушителната израелска победа в шестдневната война, макар че, изглежда, никой не знаеше къде е Насър. Излъчиха интервю с говорител на НАСА относно шансовете на Америка да прати човек на луната преди руснаците. Метеорологът обеща студен въздушен фронт в Ню Йорк. Докато се хранеше Кийт прочете „Ню Йорк Таймс“ и „Стар“ и се замисли какви промени би направил, ако е техен собственик. Опита се да забрави, че Федералната комисия по комуникациите постоянно го обсипва с въпроси относно разширяващата му се американска империя и му напомня за законите за смесената собственост, които се отнасяха за чуждестранните граждани.

— Този проблем има съвсем просто решение — няколко пъти му беше казвал Том.

— Никога — твърдо отвръщаше той.

Но какво щеше да направи, ако не откриеше друг начин да купи „Ню Йорк Таймс“ и „Стар“? „Никога“ — отново си помисли Кийт, но вече не със същата убеденост.

През следващия час гледа същите новини и препрочете вестниците. До седем и половина знаеше какво се е случило по целия свят и дори в космоса. В осем без десет слезе с асансьора на първия етаж, където се срещна с двамата млади адвокати. Те като че ли носеха същите костюми, ризи и вратовръзки като предишната вечер, макар някак си да бяха успели да се избръснат. Таунсенд не попита къде е колегата им: знаеше, че Том обикаля из фоайето и ще дойде при тях веднага щом приключи тренировката си.

— Добро утро, Кийт — ръкува се с него Спенсър. — Запазил съм спокойна маса в ъгъла на кафенето.

След като седнаха, Том отвори куфарчето си, извади два документа и ги подаде на клиента си.

— Ако тя се съгласи да ги подпише — каза той, — трийсет и три цяло и три десети от акциите на „Глоуб“ ще станат твои — както и издателските права върху „Любовницата на сенатора“.

После адвокатът му обясни договорите клауза по клауза и Таунсенд започна да разбира защо тримата не са спали цяла нощ.

— А сега? — след като върна документите, попита той.

— Трябва да вземеш двата ордера от „Манхатън Банк“ и в десет без пет да си на входа на госпожа Шъруд, защото ако искаме договорите да са подписани преди да се появи Армстронг, ще се нуждаем от всяка минута от този един час.

Армстронг също започна да чете сутрешните вестници само минути след като ги оставиха пред вратата на хотелската му стая. Докато прелистваше страниците на „Ню Йорк Таймс“, той също си представяше промените, които щеше да внесе, ако успееше да сложи ръце върху американския ежедневник. Когато свърши с „Таймс“, се прехвърли на „Стар“, но той не задържа вниманието му за дълго. Дик остави вестниците, включи телевизора и запрехвърля каналите, за да убие времето. Стар черно-бял филм с Алан Лад надделя в конкуренцията с интервю с астронавт.