Джефри Арчър - Четвъртата власт

— Кога трябва да се срещнете с господин Армстронг?

— Той ще ме посети в нюйоркския ми апартамент в единайсет сутринта в понеделник.

Кийт продължаваше да гледа картината на стената и се преструваше, че сериозно обмисля проблема.

— Убеден съм, че моята компания ще може да ви предложи същата цена — отвърна той. — Особено след като сумата вече е уговорена. — Надяваше се, че Маргарет не чува туптенето на сърцето му.

Госпожа Шъруд сведе очи към каталога на „Сотби“, който й беше пратила от Женева нейна приятелка.

— Какво щастие, че ви срещнах тук — каза тя. — Просто късмет.

Таунсенд не отговори. Възрастната жена остави чашата си на масата.

— Довечера ще помисля и утре преди да пристигнем ще ви съобщя окончателното си решение.

— Разбира се — каза Кийт, като се опита да скрие разочарованието си. После стана. Маргарет го изпрати до вратата.

— Благодаря ви, че ми отделихте от времето си, Кийт.

— Няма защо — отвърна Таунсенд.

— Как мина? — бяха първите думи на Кийт.

— Не отговори окончателно, но благодарение на твоята статия, мисля, че почти е захапала въдицата.

— Ами акциите?

— Тъй като сумата вече е уговорена, изглежда, не я интересува кой ще ги купи, стига да издадат книгата й.

— Но е поискала време, за да обмисли нещата. И освен това защо не те е попитала за какво са ти акциите?

Таунсенд само сви рамене.

— Започвам да се чудя дали госпожа Шъруд не ни е чакала на борда, а не обратното!

— Не бъди глупава — каза Кийт. — В края на краищата тя ще трябва да реши дали е по-важно да публикува романа си, или да послуша Алекзандър, който я е посъветвал да продаде дела си на Армстронг. И точно тук ние имаме едно преимущество.

— Какво?

— Благодарение на Сали знаем точно колко отказа е получила от различни издателства през последните десет години. И след като съм чел книгата, мисля, че едва ли някое от тях й е дало основание за надежда.

— Това със сигурност е известно и на Армстронг. Дали и той е готов да публикува романа?

— Но тя няма начин да е сигурна — възрази Таунсенд.

— Напротив. А и е много по-интелигентна, отколкото я смятаме. На кораба има ли телефон?

— Да, на мостика. Исках да се свържа с Том Спенсър в Ню Йорк, за да го предупредя да промени договора, но ми казаха, че телефонът се използвал само при спешни случаи.

— А кой решава какъв е случаят? — попита Кейт.

— Според домакина единствен арбитър бил капитанът.

— Тогава значи не можем да направим нищо, докато не стигнем до Ню Йорк.

Госпожа Шъруд закъсня за обяд и зае мястото до генерала. Тя търпеливо изслуша досадното обобщение на трета глава от мемоарите му и нито веднъж не повдигна въпроса за собствената си книга. След обяда изчезна в каютата си.

Когато слязоха в трапезарията за вечеря, Маргарет седеше на капитанската маса.

Кийт и Кейт прекараха безсънна нощ и подраниха за закуска с надеждата да научат решението й. Ала минутите течаха и след като госпожа Шъруд не се появи, стана ясно, че навярно закусва в апартамента си.

— Сигурно си събира багажа — предположи доктор Пърсивал.

Кейт не изглеждаше убедена.

Кийт се върна в каютата си, оправи си багажа и излезе при Кейт на палубата. Лайнерът се насочваше към Хъдсън.

— Имам предчувствието, че този път изгубихме — каза тя.

Тъкмо минаваха покрай Статуята на свободата.

— Май си права. И нямаше толкова много да съжалявам, ако пак не ставаше дума за Армстронг.

— Толкова ли е важно да го победиш?

— Да. Разбери, че…

— Добро утро, господин Таунсенд — чу се женски глас зад тях и Кийт се обърна.

— Добро утро, госпожо Шъруд.

— След задълбочено обмисляне — каза тя — най-после взех решение.

Той затаи дъх.

— Ако приготвите и двата договора за подпис утре в десет сутринта, нека използвам вулгарния израз, ще сте си опекли работата.

Кийт се усмихна доволно.

— Но — продължи тя, — ако книгата ми не бъде публикувана до една година след подписването на договора, ще трябва да платите обезщетение от един милион долара. И ако не се появи в списъка на бестселърите на „Ню Йорк Таймс“, ще изгубите още един милион.

— Но…

— Нали казахте, че сте готов да се обзаложите, господин Таунсенд? Е, давам ви възможност да го направите.

— Но… — повтори Кийт.

— Очаквам ви в апартамента си утре в десет сутринта, господин Таунсенд. Адвокатът ми потвърди, че също ще присъства. Ако не дойдете, в единайсет ще подпиша договора с господин Армстронг. — Госпожа Шъруд замълча, погледнато право в очите: — Имам предчувствието, че той също ще прояви желание да публикува романа ми.