Джефри Арчър - Четвъртата власт

— Да ме обезпокоите ли? — озадачи се Кийт.

— Стори ми се, че чувам гласове, и си помислих, че сте сам.

— Сигурно сте ме чули да си тананикам под душа — не особено убедително отвърна той.

— А, ясно — каза госпожа Шъруд. — Е, надявам се, че ще намерите време да прочетете няколко страници от „Любовницата на сенатора“.

— Непременно — обеща Кийт. — Лека нощ, госпожо Шъруд.

— О, наричайте ме Маргарет.

— Аз съм Кийт — усмихна се той.

— Зная. Току-що прочетох статията за вас и господин Армстронг. Изключително интересна е. Възможно ли е наистина да е толкова ужасен?

Кийт само повдигна рамене.

Когато тя си тръгна и той затвори вратата, Кейт излезе изпод душа, облечена във втория халат. Докато се приближаваше към него, коланът й се свлече на земята и халатът лекичко се разтвори.

— О, наричай ме Клер — каза тя и го прегърна през кръста.

Кийт я притегли към себе си.

— Възможно ли е наистина да си толкова ужасен? — засмя се Кейт, докато той я отвеждаше към леглото.

— Да, такъв съм — отвърна Таунсенд.

— Кийт — прошепна тя, — не смяташ ли, че трябва да се заемеш с ръкописа?

След преместването на Шарън от спалнята в офиса му трябваха само няколко часа, за да осъзнае, че Сали не е преувеличавала за способностите й като секретарка. Ала беше прекалено горд, за да й се обади и да го признае.

В края на втората седмица по бюрото му се валяха купчини останали без отговор писма и още по-лошо, отговори, под които не можеше да се подпише. След толкова много години със Сали бе забравил, че рядко е прекарвал повече от няколко минути на ден в проверка на работата й преди просто да подпише всичко, което постави пред него. Всъщност единственият документ, под който се подписа тази седмица, беше договорът на Шарън, очевидно подготвен не от самата нея.

Във вторник на третата седмица Армстронг отиде в Камарата на общините, за да обядва с министъра на здравеопазването, и установи, че срещата всъщност е за следващия ден. Двайсет минути по-късно се върна в офиса си побеснял от ярост.

— Но аз ти казах, че днес имаш обяд с председателя на директорския борд на „НатУест“ — настоя Шарън. — Той току-що позвъни от „Савой“, за да пита къде си.

— Където ме прати — изръмжа Дик. — В Камарата на общините.

— Да не би да очакваш да върша всичко вместо теб?

— Сали успяваше — едва овладявайки гнева си, отвърна той.

— Ако още един път чуя името на тази жена, кълна се, че ще те напусна.

Без да отговори, Армстронг изхвърча от кабинета и нареди на Бенсън колкото може по-бързо да го откара до „Савой“. Когато пристигна в ресторанта, Марио му съобщи, че гостът му вече си бил тръгнал. А когато се върна в офиса, се оказа, че Шарън също си е тръгнала — боляла я глава.

Той седна на бюрото си и набра номера на Сали, но никой не му отговори. Продължи да я търси поне веднъж дневно, ала попадаше само на телефонния й секретар. В края на следващата седмица нареди на Фред да й изплати последния чек.

— Но аз вече й пратих трудовата книжка, както ми нареди — напомни му главният счетоводител.

— Недей да спориш с мен, Фред — отвърна Армстронг. — Просто й плати.

На петата седмица в кабинета му ежедневно започнаха да се появяват временни секретарки, някои от които оставаха само за по няколко часа. Но по случайност тъкмо Шарън отвори плика от Сали, за да открие вътре скъсан на две чек и писмо, което гласеше: „Вече получих щедро възнаграждение за миналия месец“.

Когато на следващата сутрин се събуди, Кийт с изненада завари Кейт да чете ръкописа на госпожа Шъруд. Тя се наведе към него и го целуна, после му подаде първите седем глави. Таунсенд седна на леглото, премигна няколко пъти и прочете първото изречение: „Когато тя излезе от басейна, гащетата му започнаха да се издуват“. Той въпросително погледна Кейт.

— Продължавай. Нататък става още по-горещо.

Докато Кийт си взе душ, Кейт прехвърли четирийсетина страници.

— Не се мъчи повече — каза тя, докато се бършеше. — Ще ти разкажа как свършва.

Таунсенд пусна ръкописа на пода и попита:

— И как?

Кейт се приближи до леглото, отметна завивката и погледна голото му тяло.

— Ако се съди по реакцията ти, или още си падаш по мен, или бих казала, че си открил бестселър.

След час Кийт влезе в трапезарията и завари на масата само Кейт и госпожа Шъруд. Двете бяха потънали в разговор. Когато се приближи, те незабавно замълчаха.

— Едва ли сте… — започна Маргарет.

— Да? — невинно попита той.