Джефри Арчър - Четвъртата власт

След като плати за безвкусния обяд, Таунсенд излезе от ресторанта и започна да обикаля града. Чувстваше се като турист за пръв път от посещението си в Берлин през студентските си години. Често си поглеждаше часовника, но това не караше времето да тече по-бързо. Накрая чу в далечината параходна сирена: огромният лайнер най-после се приближаваше към пристанището.

Веднага щом се качи на борда и разопакова багажа си, Кийт се зае да проучи разположението на третата палуба. С радост установи, че апартаментът на госпожа Шъруд е на по-малко от минута път от неговата каюта, но не се опита да отиде при нея. Вместо това през следващия час обиколи кораба и накрая влезе в ресторанта.

Главният стюард се усмихна на слабия, неподходящо облечен мъж.

— Мога ли да ви помогна, господине? — попита той, като се мъчеше да не издава външно опасението си, че този пътник сигурно е объркал палубата.

— Надявам се — отвърна Таунсенд. — Току-що се качих на борда и исках да проверя къде сте ме настанили за вечеря.

— Този ресторант е само за пътниците от първа класа, господине.

— В такъв случай съм попаднал точно където трябва.

— Името ви, господине? — скептично попита стюардът.

— Кийт Таунсенд.

Мъжът прегледа списъка на пътниците от първа класа, които се бяха качили на кораба в Кингстън.

— Вие сте на осма маса, господин Таунсенд.

— Госпожа Шъруд случайно да е на същата маса?

Стюардът отново провери.

— Не, господине, тя е на трета маса.

— Възможно ли е да ми намерите място при нея? — попита Кийт.

— Боя се, че не, господине. Никой от тази маса не е слязъл в Кингстън.

Таунсенд бръкна в портфейла си и извади стодоларова банкнота.

— Но предполагам, че проблемът ще се реши, ако преместя архидякона на капитанската маса.

Кийт се усмихна и понечи да си тръгне.

— Извинете ме, господине. До госпожа Шъруд ли желаете да седите?

— Би било най-добре — потвърди Таунсенд.

— Просто може да стане малко неловко. Разбирате ли, тя е с нас през цялото пътуване и вече се наложи да я местим два пъти, защото сътрапезниците й не й харесваха.

Кийт отново извади портфейла си и след няколко минути излезе от ресторанта, убеден, че ще седи точно където трябва.

Взе душ, преоблече се за вечеря, препрочете подготвения от Кейт доклад за госпожа Шъруд и малко преди осем часа влезе в трапезарията.

На масата вече седеше възрастна двойка. Мъжът бързо се изправи.

— Аз съм доктор Арнолд Пърсивал от Охайо — каза той и се ръкува с Таунсенд. — А това е скъпата ми съпруга Джени — също от Охайо. — И високо се засмя.

— Кийт Таунсенд — представи се Кийт. — От…

— От Австралия, ако не греша, господин Таунсенд — прекъсна го лекарят. — Много се радвам, че са ви сложили на нашата маса. Съвсем наскоро се пенсионирах и двамата с Джени сме си обещали да обиколим целия свят. Какво ви води на борда? — Преди Таунсенд да успее да отговори, пристигна друга двойка. — Това е Кийт Таунсенд от Австралия — заяви доктор Пърсивал. — Позволете ми да ви представя господин и госпожа Осбърн от Чикаго, Илинойс.

Тъкмо се бяха ръкували, когато докторът каза:

— Добър вечер, госпожо Шъруд. Представям ви Кийт Таунсенд.

Кийт знаеше от доклада на Кейт, че госпожа Шъруд е на шейсет и седем, но сега видя, че трябва да е хвърлила много време и пари в опити да скрие този факт. Съмняваше се, че някога е била красавица — по-точните думи бяха „добре запазена“. Носеше модерна вечерна рокля, макар и с два-три пръста по-къса от необходимото. Таунсенд й се усмихна така, сякаш е с двайсет и пет години по-млада.

Когато чу акцента му, госпожа Шъруд едва успя да скрие неодобрението си, но появилите се с разлика от няколко минути един след друг нови двама пътници отвлякоха вниманието й. Кийт не чу името на генерала, ала жената се представи като Клер Уилямс и се настани до доктор Пърсивал от отсрещната страна на масата. Таунсенд й се усмихна, но тя само го изгледа хладно.

Още преди Кийт да е успял да седне, госпожа Шъруд се поинтересува защо се е преместил архидяконът.

— Струва ми се, че го видях на капитанската маса — отвърна Клер.

— Надявам се утре да се върне — каза госпожа Шъруд и незабавно поведе разговор с господин Осбърн, който седеше от дясната й страна.

Тъй като по време на първото ястие тя категорично отказваше да отвръща на неговите реплики, Таунсенд се заприказва с госпожа Пърсивал, като в същото време се опитваше да подслушва госпожа Шъруд. Оказа се доста трудно.