Джефри Арчър - Четвъртата власт

— Кога ще получа чека си за миналия месец, Фред? — попита тя. — Вече закъснява с две седмици.

— Съжалявам, но ми наредиха да не ти го пращам, Сали.

— Защо? Изработила съм си парите.

— Ясно ми е, но…

— Но какво?

— Изглежда, през последната ти седмица на работа е бил счупен фин сервиз за кафе от стафордширски порцелан.

— Копелето му с копеле! — възкликна тя. — Та аз дори не бях в стаята, когато го счупи.

— Освен това ти приспада двудневна надница за това, че си отсъствала в работно време.

— Но той отлично знае, че сам ми нареди да си ида, за да може…

— Всички го знаем, Сали. Но той не иска да ни слуша.

— Разбирам, Фред — отвърна тя. — Вината не е твоя. Оценявам риска, който поемаш с този разговор, и ти благодаря. — Сали затвори, седна на масата в кухнята и зарея поглед в празното пространство пред себе си. След един час отново вдигна слушалката и поръча разговор с Австралия.

В Сидни Хедър надникна в кабинета и съобщи:

— Търсят ви за ваша сметка от Лондон. Госпожа Сали Кар. Да ви свържа ли?

След два дни Сали замина за Сидни. Сам я посрещна на летището. Разговорите започнаха на следващата сутрин.

Таунсенд бе наел за пет хиляди долара бившия шеф на австралийската разузнавателна служба, който проведе разпита. В края на седмицата Сали се чувстваше окончателно изчерпана, а Кийт просто не знаеше дали би могъл да научи нещо повече за Ричард Армстронг.

В деня, в който госпожа Кар си заминаваше за Англия, той й връчи чек за 25 хиляди долара и й предложи работа в лондонското си представителство.

— Благодаря ви, господин Таунсенд — отвърна тя с мила усмивка. — Прекарах почти половината си живот в работа при едно чудовище, а след една седмица с вас, мисля, че не бих желала да прекарам остатъка в работа за друго.

След като Сам откара Сали на летището, Таунсенд и Кейт часове наред слушаха записите. Накрая се съгласиха за едно: ако имаше някакъв шанс да купи останалите акции на „Глоуб“, Кийт трябваше да се срещне с Маргарет Шъруд преди Армстронг. Тя държеше ключа за стопроцентовия контрол над компанията.

Сали беше обяснила защо Армстронг е дал един милион франка за яйце на търг в Женева и Таунсенд само трябваше да открие равностойността на Карл Фаберже за госпожа Маргарет Шъруд.

В полунощ Кейт скочи от леглото и включи касета номер три. Когато чу думите на любовницата на сенатора, съненият Кийт надигна глава от възглавницата.

Оушън Таймс

6 юни 1967

Добре дошли на борда!

Кийт кацна на кингстънското 27 27 Кингстън — столицата на Ямайка. — Б.пр. летище четири часа преди да пристигне лайнерът. Мина през митницата и взе такси до офиса на „Кюнард“. Мъж в бяла униформа с прекалено пищни златни акселбанти за обикновен служител го попита какво желае.

— Искам да резервирам каюта в първа класа за пътуването на „Куин Елизабет“ до Ню Йорк — отвърна Таунсенд. — Леля ми вече е на борда и бих искал да се настаня някъде близо до нея.

— Как се казва леля ви?

— Госпожа Маргарет Шъруд.

Служителят прокара показалец по списъка.

— А, да. Госпожа Шъруд е в апартамент „Трафалгар“, както обикновено. Това е на третата палуба. Имаме свободна каюта, която не е далеч от нейната. — Той разви план на кораба и посочи към две квадратчета, второто от които бе значително по-голямо от първото.

— Отлично — отвърна Таунсенд и му подаде една от кредитните си карти.

— Да съобщим ли на леля ви, че ще пътувате с нея? — услужливо попита мъжът.

— Не, искам да я изненадам.

— Моля, оставете багажа си тук, господине. Ще се погрижа да го отнесат в каютата ви веднага щом корабът пристигне.

— Благодаря — каза Кийт. — Бихте ли ми обяснили как да стигна до центъра на града?

Докато се отдалечаваше от пристанището, той се замисли за Кейт. Чудеше се дали е успяла да отпечата статията в корабния вестник.

По дългия път до Кингстън се отби в три вестникарски будки и купи „Тайм“, „Нюзуик“ и всички местни вестници. После влезе в първия ресторант, на вратата на който видя знака на „Американ Експрес“, настани се на тиха маса в ъгъла и си поръча обяд.

Чуждите вестници винаги го привличаха, но знаеше, че ще напусне острова без ни най-малко желание да купи „Джамайка Таймс“, който се четеше само за петнайсетина минути. Между статиите за това как прекарала предишния ден съпругата на земеделския министър и защо отборът по крикет постоянно губел, мислите му се връщаха към информацията на Сали Кар. Не можеше да повярва, че Шарън е толкова некадърна, колкото твърдеше тя, но ако го приемеше за истина, трябваше да се довери и на преценката й, че сигурно е страхотна в леглото.