Джефри Арчър - Четвъртата власт

Дик кимна. Алекзандър и Маргарет се бяха разбрали да продадат своите дялове от „Глоуб“ за по двайсет милиона долара. Тя обаче не знаеше, че за уреждането на сделката господин Шъруд е поискал малка награда: яйцето на Фаберже.

Армстронг може и да беше платил един милион франка повече от уговорената среща, ала вече притежаваше 33,3 процента от национален вестник, гордял се навремето с най-големия тираж в света.

— Сделката е сключена — заяви дьо Монтиак и се изправи.

— Не съвсем — възрази Шъруд и генералният директор неспокойно седна на мястото си, а Дик нервно започна да се върти. Усещаше потта под яката си.

— Тъй като господин Армстронг беше извънредно любезен — каза Шъруд, — смятам, че трябва да му отговоря със същото.

Двамата го гледаха изненадано.

А после Шъруд им разкри информация относно бащиното си завещание, която накара Ричард Армстронг да се усмихне.

Малко по-късно той се върна в „Ришмон“ с убеждението, че неговите един милион франка не са били дадени напразно.

Когато за втори път тази нощ го събудиха, Таунсенд внимателно изслуша съобщението и отговори шепнешком, от страх да не събуди Кейт. След като затвори телефона, не успя да заспи. Защо Армстронг бе платил един милион франка за яйце на Фаберже и го беше отнесъл в швейцарска банка?

Часовникът до леглото показваше три и половина. Кейт спеше дълбоко. Мислите му се понесоха към Сюзан, после отново към Кейт, към майка му и накрая неизбежно се върнаха към Армстронг.

Съмна се, а Таунсенд още не се бе доближил до разгадаването на загадката. И така щеше да си остане в неведение, ако след няколко дни не му се обадиха за негова сметка от Лондон.

Дейли Телеграф

6 февруари 1967

Косигин и Уилсън се срещат в Лондон

Армстронг побесня, когато се прибра и намери бележка от Шарън. Тя просто му съобщаваше, че повече не искала да го вижда, докато не вземел решение.

Дик седна на дивана и препрочете бележката. После набра нейния номер. Беше сигурен, че си е у тях, но тя не му отговори. Той остави телефона да звъни повече от минута преди да затвори.

Не можеше да си спомни по-щастлив период от живота си и писмото на Шарън му показа до каква степен причината е в нея. Дори бе започнал да си боядисва косата и да си прави маникюр, за да изглежда по-млад. След няколко безсънни нощи и безброй отхвърлени букети той осъзна, че единственият начин да си я върне, е да приеме желанието й. От известно време се опитваше да се убеди, че тя не го мисли сериозно, но сега беше ясно, че това са единствените условия, при които Шарън ще се съгласи да води двойствен живот. Накрая реши да уреди проблема в петък.

На сутринта пристигна в кабинета си необичайно късно и незабавно помоли Сали да го свърже с жена му. След като го направи, секретарката се зае да подготви документите за пътуването до Ню Йорк и срещата му с Маргарет Шъруд. Дик бе нервен цяла седмица, но никой нямаше представа каква е причината. Според Бенсън имал неприятности с жена. Сали подозираше, че след придобиването на 33,3% от „Глоуб“ Дик все повече се дразни от необходимостта да чака Маргарет Шъруд да се върне от ежегодното си околосветско пътешествие, за да се възползва от информацията, получена от Алекзандър Шъруд.

— Всеки ден дава повече време на Таунсенд да открие какво съм намислил — гневно мърмореше той.

Настроението му принуди Сали да отложи ежегодното обсъждане на увеличението на заплатата си — нещо, което винаги го вбесяваше. Но й се бяха насъбрали прекалено много неизплатени сметки и знаеше, че трябва да го направи.

Армстронг свърши телефонния разговор с жена си и повика Сали. Тя вече бе подредила сутрешната поща, беше отделила всички рутинни писма и бе нахвърляла отговорите. Повечето документи се нуждаеха само от подписа му. Ала още преди да е затворила вратата, Дик бясно започна да диктува. Думите му се лееха като мощен поток, а секретарката автоматично ги записваше и си мислеше, че в някои случаи ще трябва да придаде по-мек тон на текста.

След като приключи, той изхвърча от кабинета си на среща за обяд, без да й даде възможност да каже нещо. Сали реши да повдигне въпроса за заплатата си веднага щом се върне. В крайна сметка, защо трябваше да отлага отпуската си само заради неговия отказ да мисли и за живота на другите?

Когато Армстронг отново се появи, продиктуваните писма вече го очакваха на бюрото му за подпис. Сали не можеше да не забележи, че шефът й лъха на уиски, но нямаше начин да отлага повече.