Джефри Арчър - Четвъртата власт

Когато стигнаха до номер двайсет и пети, Армстронг вече се чувстваше малко по-уверен, а до номер трийсети дори забелязваше отделни участници в наддаването. До номер трийсет и пети се смяташе за специалист, но на номер четирийсети, зимното яйце от 1913 година, отново започна да се чувства нервен.

— Започвам с двайсет хиляди франка — заяви аукционерът.

Наддаването бързо стигна до 50 хиляди и накрая чукчето удари на 120 хиляди франка, предложени от купувач, чиято анонимност се гарантираше от факта, че наддава по телефона.

Армстронг усети, че дланите му се изпотяват, когато номер четирийсет и първи, инкрустираното с перли и рубини яйце от 1896 година бе продадено за 280 хиляди франка. По време на наддаването за номер четирийсет и втори, жълтото яйце „Юберов“, започна да се върти на стола си, като постоянно местеше поглед между аукционера и каталога.

Когато обявиха номер четирийсет и три, Шарън стисна ръката му и той успя нервно да се усмихне. Шумът в залата се усили.

— Номер четирийсет и три — повтори аукционерът, — яйцето в чест на четиринайсетата годишнина от възцаряването на Николай Втори. Този уникален шедьовър е поръчан от царя през хиляда деветстотин и десета година. Рисунките са дело на Василий Зулев, изработката се смята за една от най-блестящите творби на Фаберже. Към този номер вече е проявен значителен интерес, затова ще започна със сто хиляди франка.

Всички в залата замълчаха. Здраво стиснал чукчето в дясната си ръка, аукционерът се вторачи в публиката в опит да открие потенциалните участници в наддаването.

Армстронг помнеше инструкциите си и точната сума, при която трябваше да се намеси. Но въпреки това усети, че пулсът му се ускорява, когато аукционерът обяви: „сто и петдесет хиляди“, после се завъртя наляво и прибави: „Това предложение се получи по телефона“. Той напрегнато плъзна поглед по редиците и на устните му се появи усмивка.

— Двеста хиляди в средата на залата. — Аукционерът замълча и вдигна очи към телефонистката. Жената прошепна нещо в слушалката, после му кимна и той съобщи: — Двеста и петдесет хиляди. — Незабавно насочи вниманието си към публиката и обяви: — Има предложение за триста хиляди франка.

Телефонистката предаде информацията на клиента си и след няколко секунди отново кимна. Всички глави се завъртяха към аукционера, сякаш наблюдаваха партия тенис в забавен кадър.

— Триста и петдесет хиляди — каза той.

Армстронг сведе очи към каталога. Знаеше, че още не е настъпил моментът да се включи в наддаването, но това не му помагаше да се успокои.

— Четиристотин хиляди. — Аукционерът кимна на телефонистката. — Четиристотин и петдесет в средата на залата. Петстотин хиляди. Шестстотин хиляди.

Дик проточи шия и успя да види кой наддава в залата. Очите му се преместиха към телефонистката, която кимна за пореден път.

— Седемстотин хиляди — спокойно заяви аукционерът.

Мъжът, който седеше точно пред него, вдигна каталога си.

— Осемстотин хиляди. Нов наддаващ в дъното. — Аукционерът се завъртя към жената, която се забави малко по-дълго. — Деветстотин хиляди? — попита той. Телефонистката неочаквано кимна. — Деветстотин хиляди по телефона. — Аукционерът погледна към мъжа в дъното. — Деветстотин хиляди — повтори той. Ала този път никой не реагира. — Има ли други предложения? Не? Тогава спирам на деветстотин хиляди. Сега ще…

Когато Армстронг вдигна каталога си, на аукционера му се стори, че му маха. Всъщност ръката на Дик трепереше.

— Имам нов наддаващ в дъното. Един милион франка. — И отново се обърна към телефонистката. — Един милион и сто хиляди?

Армстронг неподвижно седеше на мястото си, несигурен какво да направи, тъй като се бяха уговорили за един милион. Хората се заобръщаха към него. Той мълчеше. Знаеше, че телефонистката ще поклати глава.

Тя поклати глава.

— Един милион в дъното — посочи към Армстронг аукционерът. — Има ли други предложения? Тогава спирам на един милион. — Той с надежда обходи с поглед публиката, ала никой не отговори. Накрая удари с чукчето и съобщи: — Продадено на господина в дъното за един милион франка. — В залата избухна взрив от аплодисменти.

Шарън стисна ръката му. Но преди Дик да успее да си поеме дъх, на пода до него приклекна жена.

— Бихте ли попълнили този формуляр, господин Армстронг, и някой на рецепцията ще ви обясни как да получите покупката си.

Той кимна. Ала след като попълни формуляра, не се насочи към рецепцията, а отиде до най-близкия телефон във фоайето и набра отвъдокеански номер.