Джефри Арчър - Четвъртата власт

— Няма нищо. Пощата е съвсем тривиална.

— Ще ида да я доведа.

Директният телефон на бюрото на Армстронг иззвъня. Обаждаше се Стивън Холит, за да потвърди, че е дал главния редактор на „Дейли Мейл“ под съд за клевета. Адвокатът намекна, че ще е най-добре ако през следващите няколко дни Дик внимава какво върши.

— Откри ли кой им е подхвърлил историята? — попита Армстронг.

— Не, но подозирам, че е някой от Германия — отвърна Холит.

— Всичко това беше преди години. А и лично присъствах на погребението на Юлиус Хан, така че не може да е той. Басирам се, че е Таунсенд.

— Не зная кой е, но някой иска да те дискредитира и ми се струва, че през идващите няколко седмици ще се наложи да пратим призовки на някои хора. Така поне ще се замислят, преди да публикуват нещо в бъдеще.

— Пращай ми всички материали, в които се споменава името ми — нареди Дик. — Ако спешно ти дотрябвам, през уикенда ще съм в Париж.

— Късметлия — отвърна Холит. — Предай поздравите ми на Шарлот.

Сали отново влезе в кабинета му, следвана от момичето — висока стройна блондинка с тесен минижуп.

— Тъкмо излизам по изключително важна работа — прекалено високо рече Армстронг.

— Разбирам — каза Стивън. — Дочуване.

Дик затвори слушалката и мило се усмихна на момичето.

— Това е Шарън. Казах й, че пощата е съвсем обикновена и че ще може да си тръгне в пет — съобщи Сали. — Утре сутрин ще съм на линия.

Армстронг сведе поглед към глезените на Шарън и бавно го плъзна нагоре. Изобщо не обърна внимание на Сали, която се сбогува и ги остави сами.

Таунсенд прочете статията в „Дейли Мейл“, завъртя се на стола си и се загледа в пристанището на Сидни. Вестникът описваше възхода на Луби Хох и стремежа му да бъде приет във Великобритания като медиен магнат. Цитираха се мнения на негови колеги от Кралския полк, на немци, срещали се с него в Берлин, и на бивши служители в компанията му.

Почти нищо не се различаваше от материала, който преди няколко седмици Кейт беше написала за „Сънди Континент“. Таунсенд разбираше, че малцина в Австралия се интересуват от живота на Ричард Армстронг. Ала статията щеше да попадне на бюрото на всеки главен редактор на Флийт стрийт и тогава щеше да е само въпрос на време преди да я отпечатат в съкратен или цялостен вид във Великобритания. Зачуди се кой ли вестник ще я публикува пръв.

Знаеше, че Армстронг съвсем скоро ще открие първоизточника, и това щеше да му достави още по-голямо удоволствие. Неотдавна шефът на лондонското му бюро Нед Бруър му бе казал, че откакто съдебните призовки започнали да се сипят като конфети по бюрата на главните редактори, в пресата вече не се появявали много статии за личния живот на Армстронг.

Таунсенд с все по-силно разгарящ се гняв следеше как Армстронг превръща УРГ в своя крепост в Северна Англия, ала не се съмняваше какви са действителните му амбиции. Вече беше успял да внедри двама души в централния му офис на Флийт стрийт и те му докладваха за всеки, който се среща с Армстронг. Последният посетител Дерек Кърби, бивш главен редактор на „Експрес“, си тръгнал с усмивка на лице. Съветниците на Кийт смятаха, че Кърби ще бъде назначен за редактор на някой от регионалните вестници от УРГ. Самият Таунсенд не бе толкова сигурен и нареди незабавно да му съобщават за всички оферти на Армстронг. „Абсолютно всички“ — бе повторил той.

— Наистина ли Уест Райдинг Груп е толкова важна за теб? — беше го попитала Кейт.

— Не, но човекът, който падна толкова ниско, че да използва майка ми като разменна монета, ще си получи заслуженото.

Таунсенд знаеше за всички покупки на Армстронг. Противникът му вече контролираше деветнайсет местни и регионални вестника и пет списания. Последният му голям успех беше придобиването на двайсет и пет процента от „Ланкъшир Телевижън“ и четирийсет и девет процента от регионалната радиостанция в замяна на преференциални акции от собствената му компания. Вече издаваше нов вестник: „Лондон Ивнинг Поуст“. Ала Кийт разбираше, че също като самия него, най-силното желание на Армстронг е да стане собственик на национален ежедневник.

През последните четири години Таунсенд се бе сдобил с още три австралийски ежедневника, неделен вестник и седмично списание. Сега притежаваше издания във всички австралийски щати и в страната нямаше политик и бизнесмен, който да не е на негово разположение, щом го потърси по телефона. Освен това често пътуваше до Америка и винаги избираше градове, най-големите работодатели в които се занимаваха с производство на стомана, добив на въглища или автомобилостроене, защото контролираха и местните вестници. Когато откриеше, че такава компания има финансови затруднения, той й отправяше предложение и често успяваше бързо да сключи сделка за вестника. В почти всички случаи установяваше, че новата му придобивка е с раздут персонал и слаб главен редактор, тъй като никой в директорския борд нямаше опит в издателския бизнес. След като уволнеше половината служители и ръководството на вестника, Кийт за няколко месеца променяше положението в своя полза.