Джефри Арчър - Четвъртата власт

В резултат на този подход бе станал собственик на девет градски вестника от Сиатъл до Северна Каролина и това на свой ред му позволи да изгради компания, достатъчно голяма, за да направи оферта за някой от основните американски ежедневници, в случай че се отвори такава възможност.

Кейт го придружаваше в някои от пътуванията му и макар че той наистина искаше да се ожени за нея, след преживяването си със Сюзан все още не бе убеден, че може да помоли някого да прекара остатъка от живота си в постоянно движение.

Ако изобщо завиждаше на Армстронг за нещо, това беше, че има син, който да наследи империята му.

Таймс

29 октомври 1966

Тунелът под Ламанша ще бъде открит през 1975 г.

— Госпожица Левит ще дойде с мен Париж — каза Армстронг. — Резервирай ми два билета за първа класа и обичайния ми апартамент в „Джордж V“.

Сали се усмихна при мисълта за обещанията, които щяха да бъдат дадени през уикенда и да останат неизпълнени, за подаръците, които щяха да бъдат предложени, но никога нямаше да стигнат до получателя си. В понеделник сутринта трябваше да плати на момичето — в брой, също като на предшественичките й, само че много повече, отколкото взимаха дори най-опитните секретарки.

Когато в понеделник сутринта Армстронг се прибра от Париж, от Шарън нямаше и следа. Сали реши, че ще се появи по-късно през деня.

— Как мина срещата с Алекзандър Шъруд? — докато оставяше сутрешната поща на бюрото му, попита тя.

— Уговорихме цена за неговата една трета от „Глоуб“ — доволно отвърна Дик и преди Сали да успее да го попита за подробностите, прибави: — Следващата ти задача е да намериш каталога за търг на „Сотби“, който ще се проведе в четвъртък сутринта в Женева.

Секретарката дори и не мигна, докато прелистваше трите страници на календара.

— В четвъртък сутринта имаш срещи в десет, единайсет и единайсет и четирийсет и пет, и обяд с Уилям Барнитсън, председателя на директорския борд на „Ройтерс“. Вече два пъти го отлагаш.

— Тогава ще се наложи да го отложиш за трети път — без да я поглежда, отвърна Армстронг.

— И срещата с главния секретар на Министерството на финансите ли?

— Всички срещи — каза той. — Запази ми два билета за Женева в сряда вечерта и обичайната ми стая с изглед към езерото в „Ришмон“.

Очевидно Шарън еди-коя си беше издържала изпита за второто пътуване.

Сали отложи седемте срещи в четвъртък. Разбираше, че Дик трябва да има основателна причина. Но какво можеше да купува? До този момент го бяха привличали единствено вестници, а те не се продаваха на търгове.

Тя се върна в кабинета си и помоли Бенсън да се отбие до „Сотби“ на Бонд стрийт и да купи каталога им за търга в Женева. Когато след час той й го донесе, Сали се изненада още повече. Дик никога не бе проявявал интерес към колекциониране на великденски яйца. Дали нямаше някаква руска връзка? Защото Шарън определено не можеше да очаква оригинален шедьовър на Фаберже 26 26 Карл Густавович Фаберже (1846 — 1920) — руски бижутер. — Б.пр. едва на втората нощ.

В сряда вечерта Дик и Шарън отлетяха за Женева и се настаниха в „Ришмон“. Преди вечеря се разходиха до „Отел дьо Берг“ в центъра на града, където „Сотби“ винаги провеждаше женевските си търгове.

Хотелският персонал нареждаше в залата столове за около четиристотин души. Армстронг бавно обиколи помещението, за да определи къде трябва да седне, така че да вижда аукционера и в същото време деветте телефона. На излизане спря и хвърли последен поглед на залата.

Веднага щом се прибраха в хотела си, той отиде в малката трапезария с изглед към езерото и се запъти право към сепарето в ъгъла. Беше седнал дълго преди метрдотелът да успее да му каже, че масата е запазена за друг гост. Поръча си, после подаде менюто на Шарън.

Докато чакаше първото ястие, Дик си намаза кифличка с масло. После се наведе и взе кифличката на момичето. Шарън продължи да прелиства каталога.

— Четирийсет и девета страница — с пълна уста каза Армстронг.

Тя бързо я откри и погледът й се спря върху предмет, чието име не можеше да произнесе.

— За колекция ли ти трябва? — попита тя с надеждата, че може да е подарък за нея.

— Да, но не моя. Допреди седмица никога не бях чувал за Фаберже — призна Дик. — Това просто е част от голяма сделка, която подготвям.

Шарън плъзна очи по страницата, прескочи подробния разказ за изнасянето на шедьовъра от Русия през 1917 година и се спря на първоначалната цена.