Джефри Арчър - Четвъртата власт

— Ако можеше да си го позволи, така ли? — довърши изречението Армстронг.

Кърби кимна.

— Докато готвела вечерята в кухнята, Лиза чула всяка тяхна дума. Всъщност дори каза, че според нея кавгата се чувала чак на съседните етажи.

Дик се усмихна.

— Добра работа, Дерек. Известно ли ти е нещо друго, което би могло да ми е от полза?

Кърби се наведе и извади от куфарчето си обемиста папка.

— Тук са всички подробности за тримата. Биографии, адреси, телефонни номера, даже името на любовницата на Алекзандър. Ако ви трябва още нещо, можете да ми се обадите. — Той му подаде визитната си картичка.

Армстронг взе папката и я сложи пред себе си, после прибра визитката в портфейла си и каза:

— Благодаря. Ако готвачката научи нещо ново или поискаш да се свържеш с мен, винаги съм на твое разположение. На директния ми телефон. — Беше негов ред да му даде картичката си.

— Ще ви се обадя веднага щом чуя нещо — обеща Кърби и се изправи.

Армстронг го изпрати до вратата, прегърна го и каза на секретарката:

— Дерек винаги трябва да има достъп до мен, денонощно, с когото и да съм зает.

След като Кърби си тръгна, Сали влезе в кабинета на Дик. Той вече четеше първата страница от папката.

— Сериозно ли говореше, че Кърби трябва да има денонощен достъп до теб?

— Поне в близко бъдеще. Сега искам да отмениш срещите ми, защото заминавам за Париж, за да се срещна с Алекзандър Шъруд. Ако пътуването се окаже успешно, ще се наложи да отида до Ню Йорк при снаха му.

— Но графикът ти е запълнен до крайност — отвърна тя.

— Като на зъболекар — ядосано изръмжа Армстронг. — Внимателно прегледай тази папка и ще разбереш защо е толкова важно да се срещна с господин… но недей да казваш на никого.

Той си погледна часовника и излезе. Докато крачеше по коридора, погледът му се спря върху новата машинописка, която бе забелязал сутринта. Този път тя вдигна очи и се усмихна. В колата на път за „Савой“ Дик каза на Рег да научи всичко за нея.

По време на обяда мислите му постоянно блуждаеха — въпреки факта, че гостът му беше член на правителството — защото във въображението си вече се виждаше собственик на „Глоуб“. Във всеки случай, бе чувал, че точно този министър ще се върне на резервната скамейка още при първата промяна в кабинета. Изобщо не съжаляваше, когато гостът заяви, че се налагало да си тръгне рано, защото следобед трябвало да отговаря на въпроси в Парламента. Армстронг поиска сметката.

Докато гледаше как откарват министъра в скъпия му автомобил, Дик се надяваше клетникът да не е успял прекалено да свикне с удобствата. Когато се настани на задната седалка на собствената си кола, мислите му отново се върнаха към „Глоуб“.

— Извинете, господине — каза Бенсън.

— Какво има? — изръмжа Армстронг.

— Помолихте ме да проверя за онова момиче.

— А, да — омекна той.

— На временен договор е. Казва се Шарън Левит и замества секретарката на господин Уейкъм, докато е в отпуска. Ще остане само две седмици.

Дик кимна. Когато излезе от асансьора и се запъти към кабинета си, с разочарование видя, че машинописката не седи на бюрото в ъгъла.

Сали го последва в кабинета му и почна още от вратата:

— Ако отмениш речта си пред Издателския профсъюз в събота вечер и обяда с жена си в неделя… — Армстронг пренебрежително махна с ръка. — Тогава е рожденият й ден — напомни му секретарката.

— Прати й букет цветя, иди в „Хародс“ и й избери подарък, после ми напомни да й се обадя в неделя.

— В такъв случай си свободен през целия уикенд.

— Ами Алекзандър Шъруд?

— Свързах се със секретарката му в Париж. За моя изненада преди няколко минути позвъни самият Шъруд.

— И?

— Дори не ме попита защо искаш да се срещнете. Кани те на обяд в един часа в събота в апартамента си в Монмартър.

— Добра работа, Сали. Но преди да се видя с него трябва да се срещна с готвачката му.

— Лиза Милтън — каза Сали. — В събота сутринта двамата ще закусвате заедно в „Джордж V“.

— В такъв случай следобед остава само да довършиш пощата.

— Забравяш, че в четири съм на зъболекар. Вече два пъти отлагах, а имам ужасен зъбобол…

Армстронг понечи да й отговори да го отложи за трети път, но се сдържа.

— Разбира се, Сали. Помоли секретарката на господин Уейкъм да те замести.

Тя не успя да скрие изненадата си, тъй като още от деня на постъпването й при него Дик не позволяваше никой да я замества.

— Мисля, че за две седмици той има нова секретарка — колебливо каза Сали.