Джефри Арчър - Четвъртата власт

— Свържете ме с управителя. — Както се бяха уговорили, Дик нареди телеграфически да прехвърлят на „Сотби“ в Женева сумата от един милион франка. — И побързайте, защото нямам желание да вися тук повече от необходимото.

Той затвори и отиде при жената на рецепцията, за да й обясни как ще уреди сметката. В същото време младият мъж, който беше седял зад него, също набираше отвъдокеански номер, макар да знаеше, че ще събуди шефа си.

Таунсенд седна в леглото и внимателно го изслуша.

— Защо му е на Армстронг яйце на Фаберже за един милион франка? — попита той.

— Не можах да разбера — отвърна младежът. — Почакайте, в момента тъкмо се качва по стълбището с момичето. Най-добре да го проследя. Ще ви позвъня веднага щом открия какво е замислил.

Докато обядваха в хотелската трапезария, Армстронг изглеждаше толкова замислен, че Шарън реши да не го безпокои, освен ако той не започне разговор. Яйцето очевидно не бе купено за нея. Когато остави празната си чаша от кафе, Дик я помоли да се върне в стаята им и да събере багажа, защото искал след час да тръгнат за летището.

— Имам още една среща — каза той, — но не би трябвало да ми отнеме много време.

Докато на изхода Армстронг я целуваше по бузата, младият мъж си помисли, че би предпочел да проследи момичето.

— Ще се видим след час — рече Дик, припряно се спусна по широкото стълбище към залата на търга и отиде право при жената зад дългата маса.

— А, господин Армстронг, радвам се да ви видя пак. Вашият превод пристигна. Заповядайте при колегата ми във вътрешното помещение — жената посочи вратата зад себе си — и ще получите покупката си. — И му подаде разписката за шедьовъра.

— Благодаря — отвърна той и се обърна, като едва не се сблъска със застаналия точно зад гърба му млад мъж. После влезе в кабинета и подаде разписката на един служител в смокинг.

Служителят внимателно я прочете, вдигна очи към господин Армстронг, усмихна се и нареди на пазача да донесе номер четирийсет и трети, яйцето в чест на четиринайсетата годишнина от възцаряването на Николай Втори. Пазачът се върна с шедьовъра, придружен от аукционера, който отправи последен, изпълнен с копнеж поглед към яйцето и го връчи на купувача.

— Великолепно, нали?

— Наистина е великолепно — съгласи се Армстронг и го грабна, сякаш бе изтърколила се от мелето топка за ръгби. После си тръгна, без да каже нищо повече, и не чу аукционера, който прошепна на служителя:

— Странно, че досега никой от нас не е виждал господин Армстронг.

Портиерът на „Отел дьо Берг“ докосна с пръсти шапката си, когато, стиснал придобивката си с две ръце, Дик се настани на задната седалка на таксито и нареди на шофьора да го откара до „Банк дьо Женев“. Непознатият млад мъж се качи в следващото такси.

В банката, в която идваше за пръв път, го посрещна висок, слаб, абсолютно безличен служител в официален костюм, който каза на английски:

— Бихте ли ме последвали, господин Армстронг?

И го поведе към асансьора. Докато бавно се качваха до последния етаж, двамата мълчаха. Минаха по широк коридор с дебел килим и стигнаха до последната врата. Мъжът дискретно почука, отвори я и съобщи:

— Господин Армстронг.

Посрещна го мъж в раиран костюм, колосана яка и сребристосива вратовръзка, който се представи като Пиер дьо Монтиак, генерален директор на банката. Директорът кимна на човека, който седеше от отсрещната страна на дългата маса, и покани новия си гост да заеме свободното място срещу него. Армстронг остави яйцето в средата на масата. Алекзандър Шъруд се изправи, ръкува се с него и каза:

— Радвам се да ви видя пак.

— И аз — усмихна се Дик, седна и погледна мъжа, с когото беше сключил сделка в Париж.

Шъруд взе яйцето и внимателно го разгледа. После се усмихна.

— Това ще е гордостта на колекцията ми. Брат ми и снаха ми няма да заподозрат нищо. — Той пак се усмихна и кимна на банкера, който извади няколко листа и ги подаде на Армстронг.

Дик прочете договора, който Стивън Холит бе подготвил преди заминаването му за Париж, и след като се убеди, че няма промени, се подписа на петата страница и плъзна документа по масата. Шъруд не си направи труда да проверява съдържанието му и просто постави името си до това на Ричард Армстронг.

— С това потвърждавам, че двете страни са сключили договора — каза банкерът. — В момента в банката са прехвърлени двайсет милиона долара и само очаквам инструкциите на господин Армстронг, за да ги преведа на сметката на господин Шъруд.