Джефри Арчър - Четвъртата власт

— Кой ми е уредил обяд с министъра на телекомуникациите, по дяволите? — гневно попита Дик.

— Нали ти сам нареди — отвърна секретарката.

— Не е вярно. Напротив, казах ти, че изобщо не искам да го виждам тоя задник. — Гласът му се повишаваше с всяка следваща дума. — Той е абсолютен некадърник, също като половината от скапаното правителство.

— Струва ми се, че трябва…

— Има ли новини за Маргарет Шъруд?

— Все още нищо — каза тя. — Ще се върне от пътуването си в края на месеца и съм ти уговорила среща в Ню Йорк на следващия ден. Вече съм запазила място за самолета и резервирах обичайния ти апартамент с изглед към Сентръл Парк в „Пиер“. Подготвям доклад с оглед на последната информация на Алекзандър Шъруд. Научих, че е съобщил на снаха си за колко ти е продал своите акции и я е посъветвал веднага щом се върне да последва примера му.

— Добре. Има ли някакви други проблеми?

— Да. Аз — отвърна Сали.

— Ти ли? Защо? Какво ти е?

— Годишното увеличение на заплатата ми се просрочва вече с два месеца и започвам…

— Мислех тази година да не ти увеличавам заплатата.

Тя понечи да се засмее, но забеляза изражението му и каза сериозно:

— О, я стига, Дик. Знаеш, че не мога да живея с парите, които ми плащаш.

— Защо? Другите се оправят и без да се жалват.

— Бъди разумен, Дик. Откакто Малкълм ме напусна…

— Сигурно ще ме обвиниш, че те е напуснал заради мен.

— Най-вероятно.

— Какво предлагаш?

— Не предлагам нищо, но при моето работно време…

— Е, тогава сигурно е настъпил моментът да си потърсиш работа някъде, където работното време е по-нормално.

Сали не можеше да повярва на ушите си.

— След двайсет и една години при теб не съм сигурна, че някой ще се съгласи да ме вземе.

— Какво искаш да кажеш? — изкрещя Армстронг.

Тя го изгледа невярващо. Какво му бе станало? Пиян ли беше, или много добре съзнаваше какво говори? Или пък бе пил точно защото е знаел какво иска да каже?

— Какво ти е, Дик? Искам само увеличение заради инфлацията, при това дори не в пропорционален размер.

— Ще ти кажа какво ми е — отвърна Армстронг. — Писна ми от некадърността на хората тук и от навика ти да си уреждаш лични срещи в работно време.

— Днес да не би да е първи април, Дик? — опита се да успокои топката тя.

— Не ми се прави на много умна. Всичко това ме убеждава, че е дошло време да намеря някой, който ще си върши работата, без постоянно да хленчи. Някой със свежи идеи. Някой, който ще сложи в ред това място. — Той удари с юмрук по папката с неподписаните писма.

Сали го гледаше смаяно. Бенсън се оказваше прав.

— Заради онова момиче е, нали? — каза тя. — Как се казваше? Шарън? — Секретарката замълча, после прибави: — Значи затова не идва.

— Нямам представа за какво говориш — извика Армстронг. — Но…

— Много добре знаеш за какво говоря! — прекъсна го Сали. — След всички тези години не можеш да ме заблудиш, Дик. Предложил си й моето място, нали? Направо те чувам как казваш: „Това ще реши всичките ни проблеми, скъпа. Така винаги ще сме заедно“.

— Не съм казвал нищо подобно.

— Значи си използвал други думи.

— Просто мисля, че се нуждая от промяна — неубедително каза той. — Ще се погрижа да получиш прилично обезщетение.

— Прилично обезщетение ли? — извика Сали. — Отлично знаеш, че на моята възраст ще е почти невъзможно да си намеря друга работа. А и във всеки случай, как предлагаш да ме „обезщетиш“ за всички жертви, които съм правила за теб? Със сексваканция в Париж, а?

— Как смееш да ми държиш такъв тон?

— Ще ти държа какъвто тон ми харесва.

— Продължавай, и ще съжаляваш, моето момиче.

— Не съм твое момиче. Всъщност аз съм единственият човек в тази компания, когото не си в състояние нито да прелъстиш, нито да заплашваш. Познавам те от прекалено много години.

— Съгласен съм, от прекалено много години. Тъкмо затова е дошло време да си идеш.

— За да ме замести Шарън, несъмнено.

— Това не е твоя работа, по дяволите!

— Надявам се, че поне е добра в леглото — каза Сали.

— Какво искаш да кажеш?

— Само това, че когато се наложи да ме замени за два часа, трябваше да препиша седем от деветте й писма, защото правописът й беше ужасен, а другите две, защото бяха грешно адресирани. Освен ако, разбира се, не искаш премиерът да научи мерките ти за нов костюм.

— Това беше първият й работен ден. Ще свикне.

— Не и ако копчетата на панталона ти през цялото време са разкопчани.

— Разкарай се, преди да съм наредил да те изхвърлят!