Джефри Арчър - Четвъртата власт

— Ще трябва сам да го направиш, Дик, защото никой от хората ти няма да посмее — спокойно отвърна Сали.

Армстронг се изправи с почервеняло лице, опря длани върху бюрото и я изгледа на кръв. Тя широко му се усмихна, обърна се и излезе от кабинета.

Той вдигна слушалката и набра един вътрешен номер.

— Охрана. Какво обичате?

— Говори Дик Армстронг. Госпожа Кар ще напусне сградата след няколко минути. При никакви обстоятелства не я откарвайте със служебна кола и се погрижете никога повече да не бъде допускана тук. Ясен ли съм?

— Да, господине — чу се смаяният отговор.

Дик затвори и незабавно набра друг номер.

— Счетоводство.

— Свържете ме с Фред Престън.

— В момента разговаря по телефона.

— Тогава му кажете да прекъсне.

— За кого да предам?

— За Дик Армстронг — извика той. След секунди чу гласа на главния счетоводител.

— Фред Престън. Дик, съжалявам, че…

— Фред, Сали току-що напусна. Задръж месечната й заплата и веднага прати на домашния й адрес трудовата й книжка.

Последва мълчание.

— Чу ли ме? — изкрещя Армстронг.

— Да, Дик. И да й начисля дължимите й надбавки, както и съответното възнаграждение за продължителна служба, нали?

— Не. Няма да получи нищо друго, освен онова, което е посочено в договора й.

— Дик, знаеш, че Сали никога не е имала договор. Всъщност тя е първият служител на компанията. Не смяташ ли, че при тези обстоятелства…

— Още една дума, Фред, и ти също ще си получиш трудовата книжка. — Армстронг затвори, после набра трети номер, който знаеше наизуст. Някой вдигна слушалката, но не каза нищо.

— Дик е — започна той. — Преди да си прекъснала искам да ти кажа, че преди малко уволних Сали. Тя вече напусна сградата.

— Това е прекрасна новина, скъпи — отвърна Шарън. — Кога започвам?

— В понеделник сутринта. — Армстронг се поколеба. — Като моя секретарка.

— Като твоя лична асистентка — напомни му тя.

— Да, разбира се. Виж, защо не обсъдим подробностите през уикенда? Можем да отлетим на яхтата…

— Ами жена ти?

— Сутринта й се обадих и я предупредих да не ме очаква през почивните дни.

Последва продължително мълчание.

— Да — накрая каза Шарън, — с удоволствие бих прекарала този уикенд на яхтата с теб, Дик, но ако срещнем някого в Монте Карло, нали няма да забравиш да ме представиш като своя лична асистентка?

Сали напразно чакаше последната си заплата. Приятели от службата й съобщиха, че мястото й било заето от госпожица Левит — както настоявала да я наричат — и всичко вече било в пълен хаос. Армстронг редовно пропускал срещите си, писмата оставали без отговор и постоянно бил в лошо настроение. Никой не смеел да му каже, че е в негова власт да реши проблема с един-единствен телефонен разговор — ако пожелае.

На чашка в кварталната кръчма неин приятел адвокат й посочи, че според новия закон след двайсет и една години непрекъсната служба тя може да съди Армстронг за неоснователно уволнение. Сали му напомни, че не е имала договор и че никой не знае по-добре от нея тактиката, която щял да използва Дик в случай, че му прати призовка. След месец вече нямало да е в състояние да плаща съдебните такси и щяло да се наложи да се откаже.

Един следобед телефонът иззвъня. Тя вдигна слушалката и чу силно пращене. После я помолиха да приеме разговор от Сидни. Вече се чудеше защо просто не затвори, когато се разнесе мъжки глас:

— Добър ден, госпожо Кар, обажда се Кийт Таунсенд. Аз съм…

— Да, господин Таунсенд, зная кой сте.

— Обаждам се, за да ви кажа колко съм отвратен от отношението на бившия ви шеф към вас.

Сали не отговори.

— Може да се изненадате, но бих искал да ви предложа работа.

— За да научите какво е замислил Дик Армстронг и кой вестник се опитва да купи ли?

Последва продължително мълчание. Единствено пращенето й показваше, че връзката не е прекъснала.

— Да — призна накрая Таунсенд. — Точно това имам предвид. Но така поне ще сте в състояние да заминете на онова пътуване до Италия, за което вече сте предплатили.

Сали онемя.

— Освен това ще получите щедрото обезщетение — продължи той, — на което след двайсет и една години служба имате пълно право.

Сали внезапно осъзна защо Дик смята този човек за страшен противник.

— Благодаря за предложението, господин Таунсенд, но трябва да ви откажа — категорично заяви тя и затвори.

Първата й реакция бе да се свърже със счетоводството и да провери защо не е получила последната си заплата. Накараха я да почака известно време, после я свързаха с главния счетоводител.