Джефри Арчър - Четвъртата власт

Кейт трябваше да се извърне, за да не позволи на госпожа Шъруд да види изражението й.

— Едва ли сте успели да се задълбочите в романа ми.

— Да се задълбоча ли? — възкликна Таунсенд. — Прочетох го от кора до кора! И едно нещо е сигурно, госпожо Шъруд: не е възможно някой от „Шуман“ да е прочел ръкописа, защото иначе щяха да го лапнат като топъл хляб.

— О, наистина ли смятате, че е чак толкова добър? — попита тя.

— Определено — потвърди Кийт. — Мога само да се надявам, че въпреки непростимия ни груб отказ ще позволите „Шуман“ да ви направи предложение.

— Разбира се — ентусиазирано отвърна госпожа Шъруд.

— Чудесно. Предполагам обаче, че тук не е мястото да обсъждаме условията.

— Естествено. Разбирам ви напълно, Кийт. Защо не се отбиете в каютата ми? — Тя си погледна часовника. — Да речем към десет и половина, става ли?

Таунсенд кимна.

— Съгласен съм. — И се изправи, когато госпожа Шъруд сгъна салфетката си и стана от масата.

— Научи ли нещо ново? — попита Кийт веднага щом възрастната жена се отдалечи.

— Не много — отвърна Кейт, като отхапа от препечената си филийка. — Но тя едва ли вярва, че наистина си прочел целия ръкопис.

— Какво те кара да смяташ така?

— Защото преди малко ми каза, че снощи в каютата ти имало жена.

— Нима? — Таунсенд се замисли. — И какво друго ти каза?

— Подробно обсъди статията в „Оушън Таймс“ и ме попита дали…

— Добро утро, Таунсенд. Добро утро, уважаема госпожо — поздрави ги генералът и зае мястото си.

Кейт широко му се усмихна и се изправи, като прошепна на Кийт:

— Успех!

— Радвам се, че имам възможност да поговоря насаме с вас, Таунсенд. Виждате ли, истината е, че вече съм написал първия том от мемоарите си и случайно го нося със себе си. Бих ли могъл да ви помоля да ги прочетете и да ми дадете професионалното си мнение?

Трябваха му още двайсет минути, за да се избави от книга, която не искаше да чете, а още по-малко да публикува. Генералът не му остави много време да се подготви за срещата с госпожа Шъруд. Кийт се прибра в каютата си и за последен път прегледа бележките на Кейт, после се запъти към апартамент „Трафалгар“. Почука на вратата няколко секунди след 10:30 и незабавно му отвориха.

— Обичам точните мъже — заяви госпожа Шъруд.

Апартаментът се оказа на две равнища и имаше балкон. Госпожа Шъруд отведе госта си до две удобни кресла в средата на всекидневната и попита:

— Искате ли кафе, Кийт?

— Не, благодаря, Маргарет. Току-що закусвах.

— Тогава да преминем към конкретния ми въпрос.

— Както ви казах сутринта — започна Таунсенд, — за „Шуман“ ще е чест да издаде романа ви.

— О, колко се радвам — възкликна госпожа Шъруд. — Иска ми се скъпият ми съпруг да беше жив. Той вярваше, че някой ден ще издадат моя книга.

— С радост ще ви предложим аванс от сто хиляди долара — продължи Кийт — и десет процента от продажната цена. Година след публикуването на романа с твърди корици ще пуснем второ издание с меки и ще получавате допълнително възнаграждение за всяка седмица, през която останете в списъка на бестселърите на „Ню Йорк Таймс“.

— Наистина ли смятате, че скромният ми опит ще се появи в списъка на бестселърите?

— Готов съм да се обзаложа — каза Таунсенд.

— Нима? — попита госпожа Шъруд.

Кийт я погледна и се зачуди дали не е прекалил.

— С удоволствие приемам условията ви, господин Таунсенд — каза тя. — И мисля, че това трябва да се отпразнува. — Възрастната жена му наля чаша шампанско от полупразна бутилка, поставена в кофичка с лед. — След като се договорихме за книгата, ще си позволя да поискам съвета ви по проблем, с който се сблъсках съвсем наскоро.

— Ще се опитам да ви помогна, ако е по силите ми — отвърна Кийт, загледан в картината на стената, на която едноръкият, едноок Нелсън умираше на палубата.

— Останах извънредно неприятно изненадана от една статия в „Оушън Таймс“ към която привлече вниманието ми… госпожица Уилямс — продължи госпожа Шъруд. — Отнася се за някой си господин Ричард Армстронг.

— Не ви разбирам.

— Ще ви обясня — отвърна тя и му разказа историята, която Кийт знаеше много по-добре от нея. Накрая завърши с думите: — Клер смята, че тъй като сте в издателския бизнес, може би ще сте в състояние да ми препоръчате някой друг, на когото да продам акциите си.

— Колко искате за тях? — попита Таунсенд.

— Двайсет милиона долара. За такава сума се договорих с брат си Алекзандър, който вече е продал своя дял на Ричард Армстронг.