Джефри Арчър - Четвъртата власт

И без да каже нищо повече, се отдалечи към пътническата рампа. На кея я чакаха два черни ролс-ройса. От първия изскочи шофьор и й отвори задната врата. Вторият автомобил беше за багажа й.

— Как е успяла да разговаря с адвоката си? — попита Кийт. — Случаят едва ли може да се нарече „спешен“.

Точно преди да се качи в колата, госпожа Шъруд вдигна поглед нагоре и махна на някого. Двамата с Кейт се обърнаха към мостика.

Капитанът отдаваше чест.

Дейли Мейл

10 юни 1967

Край на шестдневната война: Насър се отказва

Армстронг отново провери разписанието на полетите до Ню Йорк. После потърси адреса на госпожа Шъруд в телефонния указател на Манхатън и дори позвъни в „Пиер“, за да се убеди, че е запазен президентският апартамент. Не можеше да си позволи да закъснее за тази среща или да се озове на грешен адрес.

Вече беше депозирал 20 милиона долара в „Манхатън Банк“, бе прегледал изявлението за пресата заедно със съветника си по въпросите на връзките с обществеността и беше предупредил Питър Уейкъм да подготви директорския борд за специално съобщение.

Предишната вечер Алекзандър Шъруд му се бе обадил да му каже, че е разговарял със снаха си преди тя да замине на ежегодното си околосветско пътешествие. Тя потвърдила уговорената сума от 20 милиона и с нетърпение очаквала Армстронг в единайсет часа в деня след завръщането си. Когато двамата с Шарън се качиха на самолета, Армстронг бе убеден, че след двайсет и четири часа ще е единствен собственик на национален вестник, чийто тираж отстъпва само на „Дейли Ситизън“.

След като се настаниха в „Пиер“, Дик отиде до Шейсет и трета улица, за да се убеди, че знае точно къде живее госпожа Шъруд.

Докато вечеряха в хотела, двамата с Шарън почти не разговаряха. Армстронг вече започваше да се чуди защо изобщо я е взел със себе си. Тя си легна много преди Дик да се запъти към банята и незабавно заспа.

Дик отпусна глава на възглавницата и се опита да измисли какво би могло да се обърка до единайсет часа на следващия ден.

— Струва ми се, че тя през цялото време е знаела какво замисляме — каза Кейт, докато проследяваше с поглед отдалечаващия се ролс-ройс.

— Не е възможно — възрази Таунсенд. — Но даже да е знаела, все пак прие моите условия.

— Или условията, които е искала тя — тихо отвърна Кейт.

— Какво имаш предвид?

— Просто всичко стана прекалено лесно. Не забравяй, че тя не е Шъруд. Само е проявила здравия разум да се омъжи за човек от този прочут род.

— Прекалено си подозрителна — каза Таунсенд. — Тя не е и Ричард Армстронг.

— Ще се убедя едва когато видя подписа й под двата договора.

— Двата ли?

— Тя няма да се раздели със своя дял от „Глоуб“, докато не се увери, че ще публикуваш романа й.

— Мисля, че няма да има проблем да я убедя — рече Кийт. — Не трябва да забравяме, че е отчаяна — вече е получила петнайсет отказа преди да се натъкне на мен.

— Или преди да предвиди появата ти.

Таунсенд погледна към кея. Към трапа се приближаваше черна лимузина. От задната седалка слезе висок, едър мъж с рошава черна коса и вдигна очи към пътниците на палубата.

— Том Спенсър току-що пристигна — каза Кийт. — Престани да се тревожиш. Когато се върнеш в Сидни, аз ще съм собственик на трийсет и три цяло и три десети процента от „Глоуб“. И нямаше да успея без теб. Обади ми се веднага щом кацнеш на „Кингсфорд-Смит“. — Таунсенд целуна Кейт и я прегърна, после двамата се върнаха в каютите си.

Той взе куфарите си и слезе на кея. Адвокатът обикаляше около колата — навик от дните му като състезател по спортно ходене, както веднъж беше обяснил на Таунсенд.

— Имаме двайсет и четири часа — каза Таунсенд.

— Значи госпожа Шъруд се е съгласила с плана ти, така ли?

— Да, но иска два договора — отвърна Кийт, докато се настаняваше на задната седалка — и нито един от тях не е като онзи, който те помолих да подготвиш.

Том извади от куфарчето си бележник и го опря върху коленете си. Отдавна бе разбрал, че този клиент никога не хвърля думите си напразно. Докато Таунсенд му обясняваше условията на госпожа Шъруд, Спенсър усърдно си водеше бележки.

Във фоайето на „Карлайл“ ги очакваха двама колеги на Том.

— Защо първо не се настаниш? — предложи адвокатът. — Аз ще обясня на колегите си онова, което ми разказа. Когато си готов, ела при нас в зала „Версай“ на третия етаж.

Таунсенд се регистрира, получи ключа от обичайната си стая и след като разопакова багажа си, отиде на третия етаж. В зала „Версай“ завари Том да крачи около дълга маса и да информира колегите си за новото положение. Кийт седна в отсрещния край, докато Спенсър продължи да обикаля наоколо. Спря едва когато се наложи да поиска още подробности за условията на госпожа Шъруд.