Джефри Арчър - Четвъртата власт

Когато всички седнаха и прислужницата им поднесе чай, Спенсър отвори куфарчето си и подаде двата договора на Яблоун. Тъй като знаеше, че не разполагат с много време, той колкото можеше по-бързо започна да обсъжда документите с адвоката на госпожа Шъруд. Възрастният мъж постоянно го прекъсваше с въпроси. Таунсенд реши, че Том трябва да е отговорил задоволително, защото когато стигнаха до последната страница, господин Яблоун се обърна към клиентката си.

— Не възразявам да подпишете тези два договора, госпожо Шъруд, стига паричният ордер да е редовен.

Кийт си погледна часовника. 10:43. Той се усмихна, когато Спенсър извади от куфарчето си двата ордера. Преди да успее да ги предаде, госпожа Шъруд се завъртя към адвоката си и попита:

— В договора за книгата отбелязано ли е, че ако не отпечатат сто хиляди броя от романа ми до една година след подписването, „Шуман“ ще трябва изплатят обезщетение от един милион долара?

— Да — потвърди Яблоун.

— И че ако книгата не попадне в списъка на бестселърите, ще ми платят още един милион?

Таунсенд се усмихна, защото знаеше, че в документа няма клауза за разпространение на книгата и че не е определен срок, в който романът трябва да попадне в списъка на бестселърите. Стига да издадеше 100 хиляди броя, което можеше да направи съвсем лесно, всичко щеше да му струва около 40 хиляди долара.

— Това е посочено във втория договор — потвърди адвокатът й.

Том се опита да скрие удивлението си. Как можеше човек с опита на Яблоун да не забележи два толкова очевидни пропуска? Таунсенд се оказваше прав — изглежда, щяха да успеят.

— И господин Таунсенд е в състояние да ни предаде ордери за пълните суми, така ли? — попита госпожа Шъруд.

Спенсър ги подаде на Яблоун, който ги плъзна към клиентката си, без дори да ги погледне.

Кийт зачака госпожа Шъруд да се усмихне. Тя обаче се намръщи.

— Това не е сумата, за която се уговорихме — каза възрастната жена.

— Напротив — възрази Таунсенд, който бе получил ордерите от главния касиер на „Манхатън Банк“ и внимателно ги беше проверил.

— Тази тук — повдигна ордера за 20 милиона долара тя, — е точна. Но не и другата.

Кийт се смути.

— Но вие се съгласихте авансът за романа ви да е сто хиляди долара — отвърна той. Усещаше, че устата му пресъхва.

— Точно така — потвърди госпожа Шъруд. — Но очаквах този чек да е за два милиона и сто хиляди долара.

— Тези два милиона трябва да бъдат изплатени по-късно, при това само ако не изпълним условията за публикуване на книгата — каза Кийт.

— Нямам намерение да поемам такъв риск, господин Таунсенд — каза тя.

— Не ви разбирам.

— Тогава ще ви обясня. Очаквам да предадете на господин Яблоун още два милиона долара. Единствено той ще има право да прецени кой да получи тези пари след дванайсет месеца. — Маргарет замълча за миг. — Виждате ли, моят девер Алекзандър е спечелил един милион швейцарски франка под формата на яйце на Фаберже, без дори да си направи труда да ме уведоми. Ето защо аз имам намерение да спечеля от романа си над два милиона долара, без да си направя труда да го уведомя.

Таунсенд ахна. Господин Яблоун се облегна назад и Том осъзна, че не е единственият, който е работил цялата нощ.

— Ако клиентът ви спази условията — намеси се Яблоун, — след дванайсет месеца ще му върна парите с лихвите.

— От друга страна — каза госпожа Шъруд, — ако клиентът ви няма намерение да разпространи романа ми и да го направи бестселър…

— Но вчера се разбрахме за друго — възкликна Таунсенд.

Тя мило погледна към него и без да се изчерви, отвърна:

— Съжалявам, господин Таунсенд, излъгах.

— Но вие оставяте на клиента ми само единайсет минути, за да донесе още два милиона долара — като погледна към големия часовник, възрази Том.

— Всъщност дванайсет — рече господин Яблоун. — Този часовник винаги малко избързва. Така или иначе, няма да издребняваме за една минута. Убеден съм, че госпожа Шъруд ще ви позволи да използвате телефона й.

— Естествено — каза тя. — Виждате ли, покойният ми съпруг винаги казваше: „Ако не можеш да платиш днес, защо някой да ти вярва, че ще успееш да платиш утре?“.

— Но вие получавате ордери за двайсет милиона и сто хиляди долара. Това не е ли достатъчно доказателство?

— След десет минути ще получа ордерите на господин Армстронг за същата сума и предполагам, че той с удоволствие ще публикува книгата ми, въпреки статията на Клер… или би трябвало да кажа Кейт?