Джефри Арчър - Четвъртата власт

Когато се запъти към банята, Армстронг остави телевизора включен, без да му дойде наум, че може да събуди Шарън.

В седем вече беше облечен и ставаше все по-неспокоен. Превключи на „Добро утро, Америка“ и изслуша кмета, който обясняваше, че възнамерявал да се справи с профсъюза на пожарникарите и искането им за увеличение на заплатите.

— Разкарай ги тия гадни копелета! — извика той към екрана и изключи телевизора, след като метеорологът му съобщи, че го очаква поредният горещ безоблачен ден — в Малибу.

Дик взе пудриерата на Шарън от тоалетката и попи челото си, после я прибра в джоба си. В седем и половина закусва в стаята, без да си направи труда да поръча нещо за нея. Когато в осем и половина слезе във фоайето, тя още спеше.

Ръсел Кричли го чакаше в ресторанта. Още преди да е седнал, Армстронг си поръча втора закуска. Адвокатът му извади от куфарчето си дълъг документ и започна да му го обяснява. Докато Кричли отпиваше от кафето си, Дик излапа омлет от три яйца и четири гофрети с гъст сироп.

— Не забелязвам никакви проблеми — каза адвокатът. — Това е почти същият договор, който подписа в Женева девер й — освен че тя, разбира се, не е намекнала за подкуп.

— Ако иска да спази завещанието на сър Джордж Шъруд, тя няма друг избор, освен да приеме двайсет милиона долара.

— Точно така — потвърди Кричли. — Изглежда, когато са наследили акциите, тримата са подписали споразумение, че ако някога продадат дяловете си, цената ще се определи поне от двама от тях. Както знаеш, Алекзандър и Маргарет вече се съгласиха с двайсет милиона.

— Защо?

— В противен случай, според завещанието на сър Джордж, нямаше да получат нищо. Той очевидно не е искал тримата да се карат заради цената.

— И правилото за двете трети все още е валидно, така ли? — попита Армстронг, докато поливаше със сироп петата гофрета.

— Да, въпросната клауза е недвусмислена — потвърди адвокатът и прелисти страниците на трети документ. — Ето я тук. „Ако някой човек или компания бъде регистриран като собственик на шестдесет и шест цяло и шестдесет и шест стотни процента от издадените акции, този човек или компания има право да купи баланса от издадените акции при цена за акция, равна на средната цена за акция, изплатена от този човек или компания за съществуващите акции.“

— Какво означава това, по дяволите? — възкликна Дик.

— Както ти казах по телефона, ако вече притежаваш две трети от акциите, собственикът на останалия дял — в този случай сър Уолтър Шъруд — няма друг избор, освен да ти продаде акциите си на абсолютно същата цена.

— Значи мога да стана собственик на всички акции преди Таунсенд изобщо да е открил, че „Глоуб“ се продава.

Кричли се усмихна.

— Извънредно любезно от страна на Алекзандър Шъруд да привлече вниманието ти към този факт по време на срещата ви в Женева.

— Недей да забравяш, че това ми струва един милион франка — напомни му Армстронг.

— Според мен ще се окаже, че тези пари не са отишли напразно — отвърна адвокатът. — Стига да си в състояние да представиш ордер за двайсет милиона долара в полза на госпожа Шъруд…

— Уговорил съм се в десет часа да го взема от „Банк ъв Ню Амстердам“.

— В такъв случай, след като вече притежаваш дела на Алекзандър, ще имаш право да купиш акциите на сър Уолтър за абсолютно същата сума и той няма да може да възрази.

Кричли си погледна часовника и докато Армстронг мажеше със сироп шеста гофрета, позволи на сервитьора да му налее втора чаша кафе.

Точно в 09:55 лимузината на Таунсенд спря пред красива каменна сграда на Шейсет и трета улица. Той слезе от колата и се запъти към входа, следван от тримата си адвокати. Портиерът очевидно ги очакваше, защото когато Кийт му съобщи името си, той само отвърна: „Мезонетът на последния етаж“ и посочи асансьора.

На последния етаж ги чакаше прислужница. Часовникът на стената удари десет и в същия момент се появи госпожа Шъруд. Носеше официална рокля и, изглежда, малко се изненада, като видя четиримата мъже. Таунсенд й представи адвокатите и тя ги покани да я последват в трапезарията.

Докато минаваха под великолепен полилей по дълъг коридор, обзаведен с мебели в стил Луи XIV и украсен с импресионистични картини, Таунсенд видя за какво са били използвани част от печалбите на „Глоуб“. В трапезарията ги посрещна изискан възрастен мъж с гъста сива коса.

Том веднага позна старшия партньор от „Бърлингъм, Хийли & Яблоун“ и за пръв път си помисли, че задачата му може да не се окаже чак толкова лесна. Двамата се ръкуваха, после Том представи Яблоун на клиента си и на своите двама колеги.