Лионор Флайшър - Герой по неволя

Един баща трябва да прекарва повече време със сина си, за да го научи на собствената си трудно придобита мъдрост и така да подпомогне по-младото поколение, затова един ден Джон и Бърни се озоваха отново в зоопарка, потънали в разговор пред клетката на маймуните. Бърни носеше чисто нови кожени мокасини за сто долара.

— Помниш ли, когато ти казах, не ще ти обясня всичко за живота? Ами, работата е там, ме животът… е мръсно нещо. Хората вечно ти приказват за „истината“. Всички винаги знаят каква е истината, сякаш тя е тоалетна хартия, от която имат запаси в килера. Но с възрастта разбираш, че няма никаква истина.

Евелин би изпаднала в истерия, ако можеше да чуе как философията на Бърни за живота се излива в невинните уши на Джон.

— Всичко е една гадост, извини ме за израза. Хиляди пластове. Пласт върху пласт с гадости. Така че за да се справиш в живота, когато пораснеш, избираш пласта с гадости, който предпочиташ, това са твоите собствени гадости, така да се каже. Разбираш ли?

На лицето на десетгодишния Джон беше изписано пълно объркване. Не беше разбрал нито дума.

— Ъ-ъ, не, татко — призна си той.

Бърни поразмисли малко.

— Е, доста е сложно — каза той най-сетне. — Може би когато пораснеш. А сега ще ти кажа нещо, което трябва да си остане само между нас, нали? Никой да не научи. Помниш ли онази нощ, когато щях да те водя на кино и валеше гаднярски? Трябва да ме извиниш за някои невъзпитани изрази.

— Няма нищо, татко — Джон погледна баща си с обожание. — Знам и по-лоши.

— О, така ли? — Бърни се взря остро в сина си. Момчето явно се нуждаеше от бащина грижа. Те започнаха да се разхождат като двама приятели.

— Тъкмо бях тръгнал да те взема, когато…

— ПОМОЩ! — изкрещя женски глас, като внезапно проряза въздуха. — ПОМОГНЕТЕ МИ! Дъщеря ми падна в клетката на лъва!

Една изпаднала в ужас жена притича срещу Джон и Бърни. Спирайки ги, тя сграбчи стреснатия Бърни и го замоли:

— Помогнете ми, моля ви! Малкото ми момиченце! В клетката на лъва е! Покатери се вътре! — Беше на ръба на истерията, пръстите й се впиваха в ръкава на Бърни.

Немного далеч се чуваше ревът на разгневените диви котки. Бърни поклати глава и започна да отстъпва.

— Пазача, госпожо. По-добре намерете пазача… — той млъкна насред изречението. Джон го гледаше. Очите му бяха широко отворени, доверчиви, вярващи, изпълнени с надежда, любов и обожание, с всичко, което Бърни ЛаПланте несъзнателно искаше от живота. Бърни преглътна силно.

— За бога, нося чисто нови обувки! — запротестира той неуверено. Чуваше засилващия се рев на лъвовете. Почти усещаше топлия им дъх във врата си, острите им бели зъби и дългите им остри нокти… но знаеше какво трябва да направи. Онази геройска дивотия, нали?

Точно така.

$id = 7963

$source = Моята библиотека

Издание:

Лионор Флайшър. Герой по неволя

Английска. Първо издание

Превод от английски: Кристин Балчева, 1993

Редактор: Галина Томова-Станкева

Коректор: Анета Колева

Технически редактор: Михаил Чанков

ISBN: 954-8029-11-1

ИК ЕКВУС АРТ, София, 1993

Роман от Лионор Флайшър, по сценария на едноименния филм от Дейвид Уеб Пипълс и по разказа на Лаура Зискин, Алвин Сарджънт и Дейвид Уеб Пипълс

Accidental hero by Leonor Fleischer

Penguin Film and TV tie-in Edition first published 1993

© Columbia Pictures, inc., 1992 © Еквус Арт, София, 1993

Всички права са запазени