Лионор Флайшър - Герой по неволя

— Не му протягай ръка! — предупреди го пожарникарят. — Ще те издърпа долу! — Подадоха му спасително ласо и той го избута през прозореца към Бъбър.

Устните на Гейл оформиха беззвучен писък. От дълбините на паметта й изплуваха думи, които някой й беше казал наскоро… Но кой? Да, спомни си. Думите бяха на Уолас в студиото след самоубийството на Джефри Бродман.

— Никога не протягай ръка! — извика Уолас на Гейл. — Никога! Ако протегнеш ръка, може и тебе да издърпат!

— Не — молеше се тя безмълвно. — Не, Джон, моля те!

Пожарникарят продължаваше да бута спасителното ласо към Бъбър.

— Хвани го! — извика пожарникарят, като приближи още ласото. — Веднага! Спаси себе си. Не можеш да му помогнеш, ще те издърпа надолу!

Джон Бъбър не обърна внимание на пожарникаря и спасителния клуп. Той седна на перваза и се подпря, като не сваляше поглед от Бърни ЛаПланте. Пръстите на Бърни се изплъзнаха още малко, оставяйки го глух, ням и сляп от страх. Пръстите му бяха толкова вдървени, че почти не ги усещаше, но все пак разбираше, че се изплъзват… изплъзват.

Изведнъж в мига, в който Бърни ЛаПланте изпусна перваза, ръката на Джон Бъбър се стрелна бързо и грабна Бърни за китката. Двамата бяха съединени от силата на една мъжка ръка. Тежестта в ръката на Бъбър беше неимоверно голяма и той я удържаше с огромно усилие. Облегна се назад към фасадата, като използваше едната си ръка, за да се подпре на перваза, а с другата държеше здраво китката на Бърни. Бъбър стисна зъби със сгърчено от невероятното напрежение лице. Бърни погледна отчаяно нагоре и двамата мъже сплетоха погледи.

— Ще ви завържа с това въже — каза пожарникарят. Беше се измъкнал през прозореца и сега стоеше на перваза с ласото в ръка.

— Завържете… него… с въжето… — изрече през зъби Бъбър.

— Не можете да го задържите, ще ви издърпа със себе си — предупреди го настойчиво пожарникарят.

— Ако… той… падне… и аз… падам… — каза Джон с усилие. — Ясно ли е?

— Да, сър, ясно! — Пожарникарят се зарази от героичния плам. Ако Джон Бъбър можеше да спаси Бърни ЛаПланте, то нима пожарникарите не можеха да спасят Джон Бъбър? — Повече от ясно!

За по-малко от два часа след започването на величествената драма, телевизионните мрежи се бяха включили към местните канали и сега тази напрегната истинска история за живота и смъртта се предаваше на живо до почти всяко домакинство в Америка. Всички други програми бяха прекратени. Нищо подобно не беше показвано по домашните екрани, откакто Ръби застреля Осуалд и откакто Нийл Армстронг направи първата гигантска стъпка за човечеството. Това беше телевизията в най-добрата й светлина, която представяше репортаж на събитията от мястото на действието.

Чъки, операторът на Новините от Канал 4, снимаше от покрива — единствената камера, която имаше тази уникална гледна точка. Кадрите бяха страхотни, вълнуващи, плъзгаха се надолу по напрегнатата ръка на Бъбър, който стискаше китката на ЛаПланте, по ужасеното лице и молещите очи на Бърни, по тялото му, което висеше във въздуха, до тълпата петнадесет етажа по-надолу. Чъки беше много доволен от себе си, но щеше да бъде два пъти по-доволен, ако знаеше колко хора наблюдават този филмов репортаж, докато той го заснема. После изтегли лицето на Бърни ЛаПланте в едър план и изплашеното му изражение запълни целия екран.

В „Шадоу Лаундж“ Чик видя Бърни. В спалнята си Дона О’Дей видя Бърни. В малкия си разхвърлян хол Уинстън видя Бърни по стария телевизор на Бърни. В изпълнения си с книги кабинет съдията Гойнс видя Бърни от коженото си кресло. Никой от тях не повярва на очите си. В полицейския участък Еспиноза, Варгас, Мендоса и инспектор Дейтън видяха Бърни. В затвора, където Бърни се бе държал идиотски, другите затворници видяха Бърни. На екрана беше Бърни ЛаПланте, един от големите неудачници в живота, когото спасяваха по телевизията — на живо и цветно — и го спасяваше не друг, а самият Джон Бъбър, героят от полет 104.

Бърни ЛаПланте?

Пожарникарят вече беше омотал добре въжето около Бърни, но Бъбър продължаваше да го държи здраво за китката.

— Работите вървят на добре, съдружнико. Дръж се — промърмори той.

Бърни ЛаПланте погледна с благодарност Джон Бъбър в очите.

— Ти си н-н-направо светец, Джон — каза той.

И наистина мислеше така.

Веднага щом Джон Бъбър и Бърни ЛаПланте, вече извън опасност, стъпиха вътре, в апартамента се разрази страхотна буря. Първо отгоре им се нахвърлиха лекарите, за да премерят кръвното налягане и пулса. После, след като ги обявиха за здрави, нахлу пресата — телевизия, радио, журналисти от вестниците, оператори, фотографи, и всички искаха пълни подробности. Публиката жадуваше за факти. След поредица от шумни проверки на звука, бяха инсталирани множество микрофони, за да може Джон Бъбър да даде пресконференция от мястото на събитието. Имаше милион въпроси, но обществеността искаше да знае най-много кой е Бърнард ЛаПланте. Какво общо имаха двамата? Какво се беше случило между тях на онзи перваз? И най-важното, защо герой като Джон Бъбър се опита да се самоубие?