Джейн Кренц - Любов по неволя

Очите на натрапника святкаха студено. Той вдигна силната си ръка и помете и втората редица вази от етажерката. Крехките обекти на яростта му нападаха по пода и се натрошиха на хиляди парченца. Следващата му цел беше сбирката от малки статуйки.

— Съветвам ви да побързате с опаковането, мисис Лейк — проговори хладно той, докато даряваше с вниманието си красивите малки Афродита, Сатири и Панове. — Каретата ще потегли след петнадесет минути и аз ви обещавам, че вие и племенницата ви ще седите вътре, със или без багаж.

Лавиния го наблюдаваше от стълбището, безпомощна и безсилна да спре унищожаването на стоката.

— Нямате право да постъпвате така! Разорявате ме.

— Точно обратното, мадам. Правя го, за да ви спася. — Мъжът ритна с ботуш една голяма урна, украсена в етруски стил. — Но знайте, че не очаквам благодарност за стореното.

Урната рухна тежко на пода и навсякъде се разхвърчаха парчета глина. Лавиния потрепери. Съзнаваше, че е безсмислено да се опитва да спре лудия натрапник. Той имаше намерение да унищожи цялата стока в магазина и тя не беше в състояние да му попречи. Още като дете я бяха научили да разпознава кога е настъпил моментът за тактическо отстъпление. Но все още не се беше научила да приема спокойно ударите на съдбата.

— Ако бяхме в Англия, щях да повикам полиция и да ви арестуват, мистър Марч.

— О, но не сме в Англия, прав ли съм, мисис Лейк? — Тобиас Марч застана зад един едър каменен центурион и го блъсна. Римлянинът се залюля и падна върху меча си. — Тук сме в Италия и вие нямате друг избор, освен да направите, каквото ви казвам.

Нямаше смисъл да му противоречи. Всеки миг, който прекарваше тук, долу, в опити да вразуми Тобиас Марч, беше загубено време. По-добре да върви да си стегне багажа. Ала не можеше да понесе мисълта, че ще напусне безславно бойното поле.

— Копеле — изсъска тя през здраво стиснати зъби.

— Пред закона тази дума няма тежест. — Мъжът събори на пода редица вази от червена глина. — Но разбирам какво искате да кажете.

— Очевидно е, че вие не сте джентълмен, Тобиас Марч.

— По този пункт няма да споря с вас. — Той размаха една полугола Венера и я хвърли върху купчината счупени вази. — Но вие също не сте дама, нали?

Лавиния потрепери, сякаш я беше ударил. Статуите на полуголата Венера бяха много популярни сред клиентите й.

— Как смеете? Фактът, че племенницата ми и аз намерихме убежище в Рим и бяхме принудени да отворим магазин, за да оцелеем, не е причина да ме обиждате.

— Достатъчно. — Тобиас се завъртя на токове и впи поглед в лицето й. Под светлината на фенера изражението му беше по-студено от каменна статуя. — Бъдете благодарна, че ви смятам само за нищо неподозираща жертва на престъпника, когото преследвам, макар че е напълно възможно да членувате в неговата банда от крадци и убийци.

— Вие твърдите, че престъпниците са използвали моя магазин, за да си разменят информация. Честно казано, мистър Марч, като виждам как се държите, не съм склонна да повярвам в нито една дума от онова, което ми наговорихте.

Мъжът извади от джоба си сгънат лист хартия.

— Оспорвате ли, че тази бележка беше скрита в една от вазите ви?

Лавиния хвърли бърз поглед към така нареченото „доказателство“. Само преди минути беше проследила, онемяла от смайване, как Марч натроши на парченца една прекрасна гръцка ваза. В нея беше скрито послание, което много приличаше на доклад на криминален престъпник до неговия работодател. Ставаше дума за успешно сключена сделка с пирати.

Лавиния вирна брадичка.

— Аз нямам никаква вина за това, че някой от клиентите ми е пуснал във вазата лично послание.

— Не е само един клиент, мисис Лейк. Престъпниците използват магазина ви от няколко седмици, за да поддържат връзка помежду си.

— Откъде сте толкова сигурен, сър?

— Наблюдавах къщата и вас лично в продължение на месец.

Очите й се разшириха. Изпита истински ужас от този отговор, произнесен с нахална небрежност, но в същото време побесня от гняв.

— Наблюдавали сте къщата и мен в продължение на цял месец? Шпионирали сте ме?

— В началото на разследването си предполагах, че принадлежите към престъпната на клика на Карлайл в Рим. Едва след някои допълнителни проучвания стигнах до заключението, че не знаете нищо за истинските занимания на така наречените ви клиенти.

— Това е нечувано!

Мъжът я изгледа с неприкрита подигравка.