Джейн Кренц: Любов по неволя

Щом научи адреса му, тя поговори първо с прислужничките и готвачките, които живееха в съседство. Остана доволна от разказите им, че Феликс има навика да прекарва нощите в игралните салони, и реши да дойде тук тази вечер и да претърси жилището му. Надяваше се да намери дневника, за който той й беше писал.

Лавиния се огледа несигурно в малкото помещение. Огънят все още пращеше весело в камината, но тя усети как по гърба й се стекоха студени вадички пот. Какво да прави сега? Дали убиецът се е задоволил с отстраняването на Феликс или си е направил труда да претърси стаята на негодника, за да намери дневника?

Имаше само един начин да открие отговорите на въпросите си. Трябваше да претърси стаята на Феликс, както бе планирала първоначално.

Пое дълбоко въздух и си заповяда да се раздвижи. Трябваше да събере цялата сила на волята си, за да пробие невидимата стена на страха, стегнала сърцето й в корава хватка. Трепкащата светлина на догарящите пламъци хвърляше призрачни сенки по стените. Сега най-важното беше да не поглежда към тялото, проснато на пода.

Стараейки се да диша повърхностно, тя се замисли откъде да започне търсенето. Стаята на Феликс беше мебелирана извънредно оскъдно. Като се имаше предвид страстта му към хазарта, това не биваше да я изненадва. Без съмнение е бил принуден да продаде един по един всичките си свещници и други по-скъпи предмети, за да изплати част от дълговете си. Слугините, които разпита, й разказаха, че Феликс е затънал до гуша. Някои дори бяха намекнали, че съседът им е безскрупулна личност, готова да прибегне до крайни средства, за да се сдобие с малко пари.

Вероятно шантажът беше само едно от многото неприятни средства, до които Феликс е прибягвал в кариерата си на играч. Но очевидно то се бе оказало безперспективно.

Лавиния се обърна към писалището до прозореца и реши да започне търсенето оттам, макар да предполагаше, че убиецът вече е претърсил всички чекмеджета. Ако беше на негово място, тя щеше да направи точно това.

Заобиколи предпазливо мъртвото тяло, като се стараеше да стъпва колкото може по-далече от него, и стигна бързо до целта. На писалището цареше обичайната бъркотия. Малко по-настрана стояха джобно ножче и мастилница, зад тях съдче с пясък за поръсване на написаното и метална чинийка с восък за запечатване на писма.

Лавиния се наведе да отвори първото чекмедже и замръзна насред движението. Бе я обзело предчувствие, от което тънките косъмчета на тила й настръхнаха.

Дървеният под зад гърба й изскърца тихо, но недвусмислено. Това беше шум от стъпки. Страхът я завладя и тя спря да диша. Сърцето й заби силно и тя се запита дали пък няма да припадне за първи път в живота си.

Убиецът беше още в тази стая.

Едно беше сигурно: тя не можеше да си позволи лукса да припадне.

В продължение на един ужасяващо дълъг миг Лавиния остана неподвижна, втренчила поглед в мастилницата. Нямаше оръжие, с което би могла да се защити. Въпреки това протегна ръка и пръстите й се сключиха около дръжката на джобното ножче. То изглеждаше мъничко и крехко, но тя нямаше друг избор.

Лавиния стисна здраво малкото ножче и се обърна рязко, за да се изправи лице в лице с убиеца. Откри го веднага. Той стоеше в очертанията на вратата, водеща към спалнята. Виждаше фигурата му, но лицето му оставаше в сянка.

Мъжът не направи опит да се приближи. Остана неподвижен, небрежно опрял рамо в касата на вратата, скръстил ръце под гърдите.

— Знаете ли, мисис Лейк — проговори най-сетне Тобиас Марч, — имах чувството, че един ден непременно ще се срещнем отново. Но кой би могъл да заподозре, че това ще се случи при толкова интересни обстоятелства?

Лавиния преглътна мъчително, за да може да отговори. Ала когато най-сетне успя да свърже няколко думи, гласът й беше отчайващо тънък и треперещ.

— Вие ли убихте този човек?

Тобиас хвърли пренебрежителен поглед към трупа.

— Не. Дойдох тук след убиеца, точно като вас. Според мен Феликс е бил убит на стълбището пред вратата и убиецът го е довлякъл обратно в стаята.

Тази новина не беше достатъчна да я успокои.

— Какво правите тук?

— И аз исках да ви задам същия въпрос. — Той я огледа замислено. — Но ми се струва, че вече знам отговора. Вие сте една от жертвите, които Феликс изнудва, прав ли съм?

За момент гневът победи страха.

— Преди една седмица тази жалка твар ми изпрати две писма. Първото пристигна в понеделник. Някакво хлапе го предало в кухнята. Като прочетох смешното му искане, не повярвах на очите си. Искаше ми сто фунта. Можете ли да си представите? Сто фунта, за да купя мълчанието му. Каква наглост!