Джейн Кренц: Любов по неволя

— Какво е можел да разкрие? — Тобиас я наблюдаваше внимателно. — Да не би да сте направили още няколко глупости, откакто се разделихме в Рим?

— Как смеете да ми говорите с този тон, сър? За всичко сте виновен вие. Вие и никой друг!

— Аз ли съм виновен?

— Точно така, мистър Марч. Вие сте отговорен за случилото се днес. — Тя посочи мъртвото тяло с върха на джобното ножче. — Този ужасен човек, се опита да ме изнуди с историята в Рим. Заплаши ме да разкрие „истината“.

— О, нима? — Тобиас се протегна с изненадващо тромаво движение. — Това е безкрайно интересно. Какво точно е знаел?

— Нали току-що ви казах, че знаеше всичко! Заплаши да разкаже навсякъде, че съм притежавала в Рим магазин, който е бил място за срещи на крадци и убийци. Намекна, че съм била съучастница в плановете им и доброволно съм позволила на негодниците да използват магазина ми, за да си разменят съобщения. Стигна дори дотам да ме заплаши, че ще разкрие тайната ми любовна връзка с водача на бандата.

— Това ли беше всичко, което беше написал в съобщението си?

— Всичко? Нима не ви е достатъчно? Вижте, мистър Марч, въпреки всичките ви старания, след всичко онова, което ни сторихте в Рим, племенницата ми и аз успяхме да оцелеем. Макар и с много усилия.

Мъжът леко наклони глава.

— Знаех си, че ще се изправите на крака. Вие не сте от хората, които се пречупват лесно.

Лавиния пренебрегна забележката му.

— В момента живеем добре, дори много добре. Надявах се Емелин да прекара един истински хубав сезон в добро общество. Надявах се поне веднъж да имаме късмет и момичето да се запознае с подходящ джентълмен, който да се грижи за нея и да й осигури добър живот. Такъв, за какъвто съм мечтала, но никога не можах да й осигуря. Моментът е много деликатен, ако разбирате какво искам да кажа. Но мога да допусна името на Емелин да бъде забъркано в скандал. Не мога да допусна дори най-малко петънце върху бялата й рокля.

— Разбирам ви. Ако Феликс е намекнал някъде, че момичето е било забъркано в нечисти сделки, вредата ще е непоправима. А слухът, че мис Емелин е племенница на бившата любовница на скандално известен водач на престъпна банда, ще направи невъзможен плана ви да я въведете в обществото.

— Невъзможен? Ще го унищожи в зародиш. Животът е толкова несправедлив. Емелин и аз нямахме нищо общо с бандитите, нито с водача им, когото вие наричахте Карлайл. Не разбирам как човек, който притежава поне малко цивилизованост и деликатност, би могъл да стигне до заключението, че племенницата ми и аз сме общували с крадци и убийци.

— Аз застъпвах такова становище за съвсем кратко време, в началото на аферата. Бъдете така добра да си спомните.

— За вас не се изненадвам — заяви мрачно тя. — Говорех за хора, които притежават цивилизованост и деликатност. Вие не принадлежите към тази група, сър.

— Холтън Феликс също не, нали? — Тобиас огледа бегло безжизненото тяло. — Но си мисля, че е по-добре да отложим дискусията за моята липса на цивилизованост за друг път. Някой ден, надявам се, ще разполагаме с достатъчно свободно време, за да обсъдим грешките ми. В момента имаме други проблеми. Приемам, че сме тук по една и съща причина.

— Не знам по каква причина сте тук вие, мистър Марч, но аз дойдох да потърся дневника, принадлежал някога на камериера на мистър Карлайл. Човека, за когото твърдите, че е бил водач на банда криминални в Рим. — Лавиния спря за миг и смръщи чело. — Какво знаете за тази история?

— Нали помните старата пословица: „Никой мъж не е герой в очите на камериера си.“ Както изглежда верният слуга тайно е записвал зловещите тайни на господаря си. След смъртта на Карлайл…

— Значи Карлайл е мъртъв?

— О, да. Както вече казах, камериерът му е водил дневник, който е продал, за да си плати пътуването до Англия. Обаче бил убит, вероятно от уличен разбойник, още преди да напусне Рим. След това дневникът бил продаден още два пъти. И в двата случая собствениците стават жертва на смъртоносни злополуки. — Той посочи с глава трупа на Феликс. — Това е третият мъртвец, свързан с проклетия дневник.

Лавиния преглътна мъчително.

— Майчице мила!

— Точно така. — Тобиас се отдели от вратата и се запъти към писалището.

Лавиния го наблюдаваше несигурно. Има нещо странно в начина, по който се движи, помисли си тя. Леко, едва забележимо куцукане. Беше готова да се закълне, че когато го бе видяла за последен път, походката му беше съвсем нормална.

— Как става така, че знаете всичко за дневника? — попита недоверчиво тя.