Джейн Кренц - Любов по неволя

Тя влезе в малката стая зад дневната и веднага забеляза книгата на малката масичка до леглото. Сърцето й заби в очакване. Може би пък късметът щеше да им се усмихне.

Грабна книгата и прекоси помещението, за да прочете заглавието на книгата под светлината на свещта. „Възпитанието, на една дама“. Тъй като имаше теоретична възможност кожената подвързия да крие ръчно написан дневник, тя отвори книгата и я запрелиства. Малката искрица надежда бързо бе задушена от разочарование. Книгата беше наскоро публикуван роман. Никакъв дневник.

Остави я на масичката и се върна към скрина. Отне й само минута да претърси малките чекмеджета. Те съдържаха само нещата, които се очакваха на такова място: гребен, четка, принадлежности за бръснене, четка за зъби.

След това се зае с гардероба. В него намери десетина скъпи ленени ризи и три модерни жакета. Очевидно Феликс с обичал да харчи парите си за модерно облекло — когато е имал късмет на игралната маса. Или е гледал на скъпите дрехи като на инвестиция.

— Намерихте ли нещо? — извика Тобиас от дневната.

— Не — отговори сърдито тя. — А вие?

— И аз не.

Лавиния чу как се премести тежка мебел, може би писалището. Мистър Марч явно претърсваше основно. Тя отвори едно след друго чекмеджетата на гардероба и откри дузина вратовръзки и бельо на джентълмен. Затвори бързо вратата и огледа внимателно оскъдно мебелираната стая. Отчаянието й растеше. Каква, по дяволите, трябваше да бъде следващата й стъпка, ако не намереше дневника, позволил на Феликс да я изнудва?

Погледът й падна отново върху подвързаната с кожа книга на нощната масичка. В жилището на Феликс нямаше други книги. Ако не беше „Възпитанието на една дама“, тя щеше да твърди, че убитият не се е интересувал от литература. Защо тогава този роман беше оставен до леглото му?

Прекоси бавно стаята с намерението да погледне книгата по-внимателно. Струваше й се невъзможно един картоиграч да се интересува от роман, предназначен без съмнение за млади дами.

Отново запрелиства книгата, като спираше тук и там, за да прочете по някое изречение. Не мина много време и установи, че книгата изобщо не е посветена на възпитанието на младите дами.

… елегантно закръгленото й дупе трепереше в очакване на моя кадифен камшик…

— Велики боже! — Тя затвори бързо книгата и в този миг на пода падна малко листче.

— Намерихте ли нещо интересно? — попита Тобиас от съседната стая.

— Абсолютно нищо.

Лавиния впи поглед в листчето, паднало точно пред обувката й. Нещо написано на ръка. Тя изкриви лице. Може би Феликс е харесал книгата толкова много, че е започнал да си води бележки.

Наведе се да вдигне листчето и разчете какво бе надраскано на тънката хартия. Никакви бележки за възпитанието на една дама, а някакъв адрес. Хазълтън Скуеър номер четиринадесет.

Защо Феликс е съхранил този адрес в единствената си книга?

В този миг чу тихите, но издайнически стъпки на Тобиас по пода на дневната. Бързо пъхна листчето в джоба си и се обърна към вратата.

Мъжът се появи на отворената врата и силуетът му се очерта в сиянието на догарящия огън.

— Е?

— Не намерих нищо, което поне малко да прилича на дневник — отговори тя с твърд глас и — както й се искаше да вярва — съвсем честно.

— И аз не намерих. — Мъжът хвърли мрачен поглед към спалнята. — Дойдохме твърде късно. Очевидно човекът, убил Феликс, е имал достатъчно ум в главата си, за да вземе дневника.

— Това не бива да ни изненадва. На негово място и аз щях да направя същото. Без ни най-малко колебание.

Лавиния изкриви лице.

— Какво има?

Той я погледна втренчено.

— Както изглежда, трябва да изчакаме, докато новият изнудвач направи първите си стъпки.

— Новият изнудвач? — В първия момент шокът я парализира. Трябваше да положи усилия, за да затвори уста. — Велики боже, какво казахте, сър? Наистина ли предполагате, че убиецът на Феликс има намерение да ни изнудва?

— Ако историята обещава пари, а аз съм сигурен, че е така, трябва да предполагаме, че отговорът на въпроса ви е да.

— Проклятие!

— И аз съм готов да кажа същото, но по-добре е да гледаме положително на нещата, мисис Лейк.

— Невъзможно ми е да си представя, че в подобна история може да има нещо положително, мистър Марч.

Тобиас се засмя безрадостно.

— О, недейте така! Все пак ние двамата успяхме, независимо един от друг, да открием къде се крие Феликс, нали?

— Феликс беше неспособен глупак, крито оставяше всевъзможни знаци. Не беше проблем да подкупя уличното хлапе, което ми донесе писмото със заплахата. Даде ми адреса само срещу няколко дребни монети и две-три топли пастетчета с месо.