Джейн Кренц - Любов по неволя

— Много умно от ваша страна. — Тобиас се обърна към мъртвото тяло, проснато на пода пред огъня. — Но не ми се вярва, че човекът, успял да намери Феликс преди нас и да го убие, е некадърник. Затова е по-добре да обединим силите си, мадам.

В главата й зазвъня тревога.

— За какво говорите?

— Сигурен съм, че разбирате за какво говоря. — Той устреми отново поглед към нея и вдигна едната си вежда. — Каквато и да сте, вие не сте глупачка, мисис Лейк.

Надеждата й, че след тази среща двамата ще тръгнат по различни пътища, се изпари в миг.

— Вижте какво — започна решително тя, — нямам никакво намерение да се съюзя с вас, мистър Марч. Всеки път, когато влезете в живота ми, става някаква катастрофа. Не искам това да продължи до безкрайност.

— Досега сме прекарали твърде малко време заедно, мисис Лейк. Само два пъти, и то за кратко.

— И двата пъти завършиха катастрофално. По ваша вина.

— Така смятате вие. — Той направи една тромава крачка към нея и я стисна здраво за рамото. — Моята гледна точка е, че вие притежавате забележителен талант да усложнявате прекалено всяка ситуация.

— Сега вече отидохте твърде далеч, сър. Бъдете така любезен да свалите ръцете си от мен.

— Боя се, че няма да го направя, мисис Лейк. — Той я изведе от стаята и се обърна към тъмния коридор. — Опитайте се да осъзнаете, че и двамата сме хванати в тази мрежа. Следователно имам пълното право да настоявам, че е необходимо да работим заедно, за да я разкъсаме.

— Не мога да повярвам, че си срещнала отново мистър Марч. И то при толкова странни обстоятелства. — Емелин остави чашата си с кафе и погледна втренчено Лавиния през масата за закуска. — Каква учудваща случайност!

— Глупости. Изобщо не е учудващо, стига да може да се вярва на историята му. — Лавиния почука с лъжичката по ръба на чинията. — Ако мога да му вярвам, цялата тази история с изнудването има нещо общо с историята в Рим.

— Да не би мистър Марч да смята, че Холтън Феликс е бил член на криминалното обединение, за което спомена? На Блу Чеймбър?

— Не. Очевидно Феликс е попаднал на дневника по случайност. Малко или повече.

— И сега дневникът е в ръцете на друг човек. — Емелин се взираше замислено пред себе си. — Вероятно именно той е убиецът на Феликс. И мистър Марч го преследва. Той е много упорит, нали?

— Ами! Прави го само за пари. Докато някой е готов да плаща за разследванията му, интересът му изисква да бъде упорит. — Лавиния изкриви лице. — Макар че за мен е неразбираемо защо клиентът продължава да плаща за услугите му, след като в Рим е показал плашеща некадърност.

— Много добре знаеш, че трябва да му бъдем благодарни за начина, по който проведе разследванията си в Италия. Всеки друг на неговото място щеше да си извади заключение, че и ние участваме в бандата главорези, и да ни унищожи.

— Човек, който се занимава с подобни разследвания, не бива да бъде глупак, а само глупак може да повярва, че сме забъркани в криминални деяния.

— Да, естествено — опита се да я успокои Емелин. — Но можем да си представим, че друг човек, не толкова интелигентен като мистър Марч, би заключил, че сме членове на бандата.

— Не бързай да приписваш на мистър Марч каквито и да било положителни качества, Емелин. Аз не му вярвам.

— Да, личи си. И защо не му вярваш?

Лавиния разпери ръце.

— За бога, Емелин! Миналата нощ се срещнах с него на място, където бе извършено убийство.

— Ти също си отишла на място, където е извършено убийство — напомни й с усмивка Емелин.

— Да, но той беше там преди мен. Когато отидох, Феликс беше вече мъртъв. Нищо чудно именно Марч да е убиецът.

— О! Много се съмнявам.

Лавиния я погледна втренчено.

— Как можа да го кажеш? Марч не ми спести информацията, че мистър Карлайл не е преживял срещата им в Рим.

— Доколкото си спомням, ти каза нещо за нещастна случайност и падане по стълбата.

— Това беше версията на Марч. Няма да се изненадам ни най-малко, ако чуя, че смъртта на Карлайл изобщо не е била случайност.

— Е, не можем да знаем какво се е случило в действителност, нали? Най-важното е, че злодеят е мъртъв.

Лавиния се поколеба.

— Марч иска да му помогна в търсенето на дневника. Иска да обединим усилията си.

— Според мен това е напълно логично, Лавиния. И двамата сте решени да намерите дневника. Защо тогава да не станете партньори?

— Марч има клиент, който му плаща за усилията. Аз не.

Емелин я погледна изпитателно над ръба на чашата с кафе.