Джейн Кренц: Любов по неволя

— Да не би да твърдите, че все пак сте знаели?

— Никога не съм твърдяла подобно нещо. — Тя чу, че гласът й става все по-пронизителен, но не беше в състояние да овладее възбудата си. Никога в живота си не беше изпитвала такъв гняв и страх едновременно. — Живеех с убеждението, че всичките ми клиенти се интересуват сериозно от антики.

— О, нима? — Тобиас огледа пренебрежително зелените стъклени съдове, подредени грижливо на най-горната етажерка. В усмивката му нямаше и капчица топлина. — Но дали мога да се отнасям сериозно към твърденията ви, мисис Лейк?

Лавиния се вцепени.

— Какво означават тези думи, сър?

— Нищо не означават. Съвсем нищо. Просто установявам, че повечето ви стоки са евтина имитация. В магазина ви има само няколко наистина антични вещи.

— Откъде знаете? — изсъска злобно тя. — Само не ми казвайте, че сте експерт по античните вещи! Но по-добре да не обръщам внимание на наглите ви твърдения. Нямате право да твърдите, че притежавате някакви специални знания, не и след това, което натворихте в магазина ми.

— Абсолютно сте права, мисис Лейк. Аз не съм експерт по гръцката и римската античност. Аз съм само човек на сделките.

— Глупости! Никой разумен търговец не би изминал дългия път до Рим, за да преследва мистериозен престъпник на име Карлайл.

— Тук съм по молба на свой клиент. Той ме помоли да проведа разследване за съдбата на човек на име Бенет Раклънд.

— И какво се е случило с този мистър Раклънд?

Тобиас я погледна втренчено.

— Убили са го. Тук, в Рим. Моят клиент вярва, че Раклънд е знаел твърде много за тайната организация, контролирана от Карлайл.

— Каква невероятна история!

— Във всеки случай тя е моята история и е единствената, която има значение в този момент. — Тобиас разби още няколко вази в каменния под. — Имате още само десет минути, мисис Лейк.

Безсмислено беше да протестира повече. Лавиния прихвана полите си и хукна нагоре по стълбата. Ала на половината път спря, сякаш и беше хрумнала неочаквана мисъл.

— Дошли сте да разследвате убийство по молба на клиент… Това е много особена професия, мистър Марч — проговори язвително тя.

Преди да й отговори, той счупи една крехка газена лампа.

— Не е по-особена, отколкото да продаваш фалшиви антики.

Побесняла от гняв, Лавиния изсъска:

— Вече ви казах, че моите антики не са фалшиви, сър. Това са репродукции, които се купуват като сувенири.

— Наричайте ги, както искате. В моите очи всичко е имитация.

Тя се усмихна тържествуващо.

— Но, както вече казахте, вие не сте експерт по редки произведения на изкуството, нали, сър? Вие сте само един обикновен делови мъж.

— Остават ви по-малко от осем минути, мисис Лейк.

Лавиния попипа сребърната верижка на шията си, както правеше винаги, когато беше нервна.

— Не мога да реша дали сте отвратително злобна личност или просто сте луд — пошепна задавено.

Мъжът я удостои с кратък леден поглед. Изглеждаше развеселен.

— Има ли голяма разлика?

— Не.

Ситуацията беше наистина невъзможна. Тя нямаше друг избор, освен да напусне магазина си.

С тих вик, смесица между примирение и гняв, тя се обърна и изкачи тясната стълба. Когато влезе в малката стая, осветена само от една лампа, откри, че Емелин е използвала добре предоставеното им време. Два средно големи и един голям куфар стояха отворени насред стаята. Два по-малки бяха напълнени и затворени.

— Ето те и теб. Най-после. — Емелин беше пъхнала глава в шкафа и гласът й прозвуча приглушено. — Защо ти трябваше толкова време, докато се качиш горе?

— Опитах се да убедя Марч, че няма право да ни изхвърли посреднощ на улицата.

— Той не ни изхвърля на улицата. — Емелин се измъкна от шкафа и отстъпи крачка назад, стиснала в две ръце малка антична ваза. — Поръчал е карета и е наел двама въоръжени мъже, които не само ще ни изведат от Рим, но и ще ни придружават по целия път до Англия. Много великодушно от негова страна.

— Глупости! Този човек е всичко друго, само не и великодушен. Играе някаква тайна игричка и иска да се отърве от нас, това е. Запомни какво ти казвам!

Емелин уви вазата в дебела вълнена дреха.

— Той е убеден, че се намираш в сериозна опасност. Че Карлайл е замислил голям удар. Не иска да пострадаш.

— Глупости! Откъде си толкова сигурна, че така нареченият Карлайл върши беззакония в Рим? Имаме само думата на мистър Марч. — Лавиния отвори втория гардероб и посегна към прекрасната статуйка на Аполон. — Що се отнася до мен, аз нямам намерение да вярвам във всичко, което ми разказва господинът. Знам, че иска да се отърве от нас. Да ни прогони от магазина, за да преследва своите собствени тъмни цели.