Николай Райнов - Неволя и богатство (Татарска приказка)

Имало двама братя. Единият бил богат, а другият — беден. Те били и двамата работливи, но на единия вървяло, а на другия — не. Скоро първият забогатял дотолкова, че се преселил в града, направил си там голяма къща и се заловил за търговия. А вторият останал да живее в село. Той имал дребни деца. Колкото и да залягали с жена си да спечелят нещо, много често не можели да изкарат и за хляб. Децата плачели — нямали що да ядат.

Един ден сиромахът казал на невястата си:

— От сутрин до вечер се трудя и потя, а не припечелвам и за хляб. Дали да отида в града, при брата си, и да го помоля да ми намери някаква работа? Може би там ще успея.

— Опитай се! — казала жената. И той отишъл в града.

— Брате — рекъл на богаташа, — в голяма неволя сме изпаднали. Жена ми и децата ми нямат що да ядат. Моля ти се, помогни ми! Ти си ми брат. Намери ми някаква работа, да изкарам малко пари.

— Много искаш — казал богаташът. — Пари никой няма да ти даде. Може да ги пропиеш. Ако си съгласен да работиш за един хляб, и аз мога да ти дам работа. Но пари — не.

— Ти знаеш, че не пия. Ала щом не може инак — и за един хляб съм готов да ти работя.

Заловил се той за работа — ратайска работа. Мел двора, чесал конете, носел вода, сякъл дърва, пренасял камъни. Работил цяла седмица. В събота следобед брат му го извикал, дал му един голям самун и му казал:

— Ето ти платата за тая седмица. Ако искаш, ела в понеделник пак на работа. Но дойдеш, не дойдеш в понеделник — утре заповядай с жена си на гости: искам да те нагостя като брат. Утре ми е именният ден.

— Благодаря — казал сиромахът.

Отишъл си той вкъщи и казал на жена си що е работил и колко е спечелил.

— Малко е — рекла тя, — но по-добре малко, отколкото никак. Поне децата ще има какво да хапнат днес и утре.

— За утре брат ми ни кани с тебе на гости: имал имен ден. Да идем ли?

— Как ще идем? Там ще надойдат търговци с кадифени облекла и скъпи кожуси, а ние с тебе нямаме дрехи за пред света. Ще ни бъде срам да се покажем пред хората. Не сме за гости.

— Така е, но аз обещах. Нали ми е брат, как да го наскърбя? Па и работа ми дава…

— Добре тогава, да отидем.

На сутринта станали рано и тръгнали към града. Отишли в къщата на богаташа. Там били вече надошли много големци, търговци, чиновници, съдии. Сиромасите ги поздравили и се свили до печката, накрай дървената пейка: на трапезата ги било срам да седнат, па и никой ги не поканил. Домакинята почнала да разнася ястия и питиета на гостите. Сиромасите не погледнала. Всички почнали да ядат, да пият и да се шегуват. А сиромасите гледали и не смеели да се обадят.

— Забравиха ни — пошъпнала жената на мъжа си.

— Да, изглежда, че наистина са ни забравили — казал с половин глас мъжът и се поизкашлял.

Но богаташът се направил, че не чува. Гостите дълго яли, пили и пели весели песни. Най-сетне станали да си тръгват. Всички поблагодарили на домакините. Приближили се и сиромасите съпрузи. И те поблагодарили. Развеселените гости си тръгнали и по пътя се разпели: те били доста пийнали. Сиромахът казал на жена си:

— Невясто, да запеем и ние някоя песен.

А тя казала:

— Защо ставаш толкова глупав? Другите пеят, защото са преяли и препили. А ние защо ще пеем? Хапнахме ли нещо? Пийнахме ли нещо? Гладни дойдохме, гладни се връщаме.

— Нищо от това, невясто. Нали и ние сме били на гости, на имен ден? Срам ме е — като ни види някой, че се връщаме умърлушени, да си помисли, че не са ни гостили. Като ни чуят, че пеем, всички ще рекат, че се връщаме нагостени.

— Като ти е до песен, пей! Мене ми се никак не пее. Повече ме избива на плач.

Мъжът се разпял. Но каква е тая работа? Той пее сам-самин, а се чуват два гласа.

— Невясто, ти ли ми пригласяш натънко?

— Да ти пригласям ли? И през ум не ми минава. Нали ти казах, че не ми е до песен?

— Че кой пееше преди малко с мене?

— Откъде ще знам?

Селянинът запял отново. Пее — а се чуват два гласа: един дебел и един тънък.

Той млъкнал, млъкнал и другият глас.

— Кой ми приглася? — запитал.

— Аз, Неволята. Аз ти пригласям.

— Че къде си, та те не виждам?

— Тук съм, тук. С тебе вървя.

— Излез отпреде ми — да те видя!

Изведнъж пред сиромаха застанала Неволята — една суха, жълта жена, дрипава, боса и гологлава, с побеляла коса и сбръчкано лице.

Стигнали в село. Неволята казала на сиромаха:

— Хайде да отидем в кръчмата! Брат ти не те нагости. Аз искам да те почерпя.