Лионор Флайшър - Герой по неволя

Дребният мъж се ухили.

— Викай ми Бърни.

Събитието беше най-голямата новина на десетилетието; не, задраскайте „десетилетие“, беше най-голямата новина на века , а директорът на Новините на Канал 4 не получаваше всичко, което искаше от нея. Не обвиняваше Конклин долу на земята, но Гейли би трябвало да има изключителни права над Джон Бъбър. Намираше се там горе, на няколко метра от действието. Защо например не можеше тъпият му екип да изкара микрофон на проклетия перваз, за да чуят какво си говорят Бъбър и този ЛаПланте? Все едно гледаме ням филм, фучеше Дийкинс по телефона на Гейл. Чарли Чаплин и Бъстър Китън. Дийкинс мразеше да го държат в неведение за каквото и да било.

— Как така, какво искам да знам? Искам да знам всичко ! — изкрещя той в слушалката, което накара Гейл да трепне. — Кой е тоя тъпанар ЛаПланте, за бога? За какво, по дяволите, си дърдорят тия двама кретени? Щом не можеш да ги чуеш, чети по устните им! Нали си репортер, импровизирай ! Какво? Какво ми казваш?

— Това не е новинарска сензация — осведоми Гейл шефа си с препълнени от сълзи очи. На гърлото й бе заседнала такава буца, че едва говореше. — Това е… това е… това е събитие от истинския живот.

— Истински живот! — избуча Дийкинс. — Господи, Гейл, я не се размеквай! Недей…

— Да се размеквам ли — ридаеше Гейл, а сарказмът, който се изливаше от нея, горчеше от солта на сълзите. — Защо да се размеквам? Нали съм… професионалист? Цинична закоравяла професионалистка.

Господи, най-добрата му репортерка се бе размекнала! Силно обезпокоен, Дийкннс смекчи тона, докато зад него Уолас, директорът на Канал 4, се щураше напред-назад и издаваше нечленоразделни звуци.

— Слушай, Гейл… Никога не съм казвал, че…

— Аз съм закоравяла, цинична, печена… кучка или нещо подобно, нали? Студена и амбициозна. Нали така ме наричат всички? — Думите и излизаха приглушени от сълзи.

— Какво става? — разпитваше Уолас. — Какво има? Кажи ми какво…

Но Дийкинс не го чу. Цялото му внимание бе насочено към Гейл, която, изглежда, беше пред пълен срив в другия край на телефона.

— Не, Гейл, не си закоравяла и цинична, не си студена и амбициозна, освен това не си… как го каза… закоравяла кучка. Ти си мека като захарен памук . Като шоколадово бонбонче. Ето защо аз… и не само аз, а всички… те обичаме… Сега се опитай да бъдеш професионално бонбонче и отрази тази човешка драма…

— Напускам — каза Гейл Гейли.

— Не можеш да напуснеш! — извика вбесен Дийкинс. — Това е непрофесионално! — Той затръшна телефона с все сили.

— На… напуска ли? — запелтечи Уолас от притеснение. — Иска да напусне?

Дийкинс изсумтя презрително.

— Няма да напусне. Не може. Особено точно сега.

В дома на Евелин ЛаПланте майка и син седяха, втренчени в телевизионния екран. Джон се въртеше от вълнение, а Евелин стоеше като вкаменена, изгубила ума и дума. Ето ги двамата — Бъбър и Бърни, един до друг на перваза. Не можеха да чуят за какво си говорят, но дори под дебелия слой сажди по лицето на Бърни, Евелин разпозна бившия си съпруг.

— Господи! — пое си дъх тя. — Да… той е!

— Защо е… Защо е там горе, мамо? — Това, което баща му правеше, едва ли беше безопасно. Направо си беше рисковано.

Как можеше да отговори на момчето, когато и тя самата не знаеше? Да, можеха да направят само едно.

— Къде е палтото ти? Вземи си палтото — каза Евелин.

Междувременно репортерските екипи долу трескаво се мъчеха да сглобят историята и да задоволят глада на публиката за достоверна информация. Хората, които правеха проучвания в редакциите и телевизионните станции, непрекъснато изравяха факти и захранваха репортерите. Рано или късно някой щеше да извади наяве сензационната новина за Бърни ЛаПланте. Този тур от информационната надпревара спечели Канал 8.

Техният репортер на мястото на събитието съобщи с победоносна нотки в гласа.

— Току-що научихме, че ЛаПланте е крадец със съдебно досие, който утре очаква нова присъда за търговия с крадени вещи. Според нашите източници ЛаПланте съзнателно е купил дванадесет кашона с открадната латексова боя, която впоследствие е продал на…

— Гейл трябваше първа да съобщи това — изръмжа Дийкинс, яростно втренчен в екрана. Той следеше репортажите на всички канали по многобройните екрани, монтирани в кабинета му, и критично ги сравняваше с тези на Канал 4.

— Тя първа намери тоя шут ЛаПланте! А позволи на Канал 8 да ни изпревари.