Лионор Флайшър - Герой по неволя

Седнал се чувстваше по добре, всичко щеше да е наред… може би… само да не гледа надолу към улицата. Беше спрял да трепери, но продължаваше да се поти. Вдигна ръце и обърса потта от челото и бузите, без да осъзнае, че така пренася дебел слой сажди от перваза върху лицето си. Лицето му сега беше изцапано и начернено.

Беше пристигнала противопожарната кола с крана и един оператор от Новините на Канал 4 седеше на върха, издиган бавно нагоре покрай фасадата на хотела и фокусирал обектива си върху Бъбър и Бърни.

— Все още не знаем защо преди повече от час Джон Бъбър, националният герой, е излязъл на перваза петнадесет етажа над земята — каза напрегнато Конклин в микрофона си. — Но сега знаем кой е човекът, който разговаря с него през последния четвърт час, рискувайки собствения си живот. Той е идентифициран като Бърнард ЛаПланте, бивш служител в „Суперпочистване на килими — Гъмли“…

Джон ЛаПланте трябваше да спи в този късен час. Но кой можеше да спи, когато в момента се разиграваше драма на живот и смърт, в която участваше неговият герой? Като използваше слушалките от аудиоуредбата, за да не чуе майка му звука от телевизора, Джон седеше в тъмната си спалня по пижама, готов за сън, но прикован към екрана и толкова напрегнат, че почти не дишаше.

— Предполага се, че ЛаПланте е стар приятел на Бъбър, може би от войната — каза репортерът.

Джон нададе вик на радост, скочи от леглото и изтича да намери Евелин.

— Мамо, мамо! Дават баща ми! Мамо!

— Пусни ме, Гейл — Чъки избута Гейл Гейли от мястото й до прозореца. — Мисля, че мога да ги хвана в кадър.

Гейл се отдръпна, но тълпата от пожарникари и полицаи на прозореца бе толкова многобройна, че не можеше да види нищо, затова се обърна към телевизионния монитор. На екрана се появи картина от камерата на Чъки — малко разклатена, но драматична. Беше близък план на Бърни ЛаПланте с лице, чиито черти бяха скрити под чернилка от сажди. От гърлото на Гейл се изтръгна ахване, но тя дори не го чу. Имаше нещо в това лице… това лице… само да успее да си спомни…

В този момент долу на улицата включиха прожектор и первазът изведнъж бе окъпан в ярка светлина. Камерата на Чъки все още държеше в близък план лицето на Бърни и когато го видя, сякаш в ореола на огнено кълбо, но все пак тайнствено и непознато, Гейл Гейли остана зашеметена. Това беше лицето от Образа, лицето на героя от полет 104, лицето на героя, който беше спасил живота й. Само за миг мечтаната сензация се преобрази в кошмар.

Бърни ЛаПланте? Невъзможно, не би могло. Всичко, в което Гейл вярваше, всеки факт, в който беше убедена, внезапно рухна и се изпепели. Винаги се бе гордяла, не е журналист, който мигновено, на място, се ориентира в обстановката и съвсем точно преценява фактите. Но сега, в този ужасен миг, когато съзря очерненото лице на Бърни ЛаПланте — същото лице, което бе видяла веднъж преди — Гейл Гейли загуби вяра в себе си, в способностите си и в професионалната си преценка. Останаха единствено чувствата й, а те й казаха, че герой или не, какъвто и човек да се окажеше, Джон Бъбър бе мъжът, когото Гейл Гейли обича.

Чъки потупа Гейл по рамото.

— Ще се кача на покрива, да ги хвана отвисоко — и излезе от стаята. Гейл постоя известно време, опитвайки се да овладее изблика на противоречиви чувства у себе си. По бузите й неволно потекоха сълзи. Тогава взе решение: знаеше как трябва да постъпи.

В белия блясък на прожекторите Бърни и Джон седяха един до друг на перваза и тихичко си говореха, наваксвайки пропуснатото време. Въобще не обръщаха внимание на сновящата долу тълпа, на камерите и репортерските екипи, нито на петнадесетте етажа, които ги деляха от вечността.

— Ти си откраднал чантата й! Докато си я спасявал? — Бъбър беше направо сащисан.

Бърни сви рамене.

— Е, и какво толкова? Ти реши да се представиш за мен. Миг на слабост, нали така? Аз пък взех, че й задигнах чантата. И на мен ми е слаб ангелът, приятел.

Джон поклати глава, без да може да повярва.

— И тя мисли, че ме изнудваш?

— Точно така — Бърни не можа да види нищо смешно в това, но Джон Бъбър се засмя. — Което никак не е лоша идея, Джон — каза бавно Бърни.

— Ъм? Какво имаш пред вид?

— Ами, трябва да измислим нещо, Джон — каза оживен Бърни. — Бъркотията е ужасна, а аз съм на път да излежа сериозна присъда. Колко похарчи вече за тия глупости с благотворителността? Не си изхарчил всичко , надявам се?

Бъбър поразмисли малко.

— Направих доста дарения за различни каузи… Ами… Сигурно са останали около половината, ЛаПланте.