Лионор Флайшър - Герой по неволя

— Един-единствен незначителен миг на слабост — извика тя. — Не е същото като цял живот, изпълнен с дребни престъпления.

— Ей, госпожо, вярно е, че имам недостатъци — на тази тема Бърни беше чувствителен и се почувства засегнат. — Знам, че не съм съвършен, но въобще не проумявам защо се държите така с мене. Аз спасих жи…

Но Гейл още не беше приключила с ЛаПланте.

— Живот, изпълнен с дребни престъпления, върхът на които е най-гнусното ти деяние. Да изнудваш един национален герой!

— Аз спасих… Какво-о-о-о? — очите на Бърни се облещиха от изненада. Това беше нещо ново за него. — Изнудване ли?

Яростта в очите на Гейл искреше с експлозивна сила.

— Мислиш, че не съм го разбрала ли? — изкрещя тя. Разгорещеността на Гейл се дължеше на нейната увереност, че е права. Вярваше, че разполага с всички факти.

— Само защото ченгетата още не са разгадали случая, не значи, че ще се измъкнеш. Аз съм журналист с голям опит. Виждала съм такива като теб и преди, изметта на престъпния свят.

— Измет ли! — Това болеше, наистина беше удар под кръста. Бърни ЛаПланте може и да не е от висока класа, но чак пък измет.

Лицето на Гейл омекна.

— В целия онзи пушек и пламъци Джон е изпаднал в моментна слабост — каза тя, а гласът й трепереше от любов и съчувствие. — Животът му е бил окаян, намирал се е в мизерно положение, живеел е в колата си. Откраднал е чантата ми, без да мисли.

Челюстта на Бърни увисна, а Чъки извика тихичко от изненада.

— Свил е чантата? Докато те е спасявал? Шегуваш се!

— И я е продал на господин ЛаПланте, пласьора на крадени вещи, който сега се опитва да изнудва бедния Джон — завърши Гейл почти победоносно.

Изнудване! Господи! По-далеч от истината не можеше да бъде! Бърни бе така зашеметен от тези обвинения, че не можа да издаде ни звук.

— Той сигурно не е с всичкия си — недоумяваше Чъки. — Да спаси всички тези хора и да свие една чанта ?!

Думите на Гейл Гейли бяха пропити от чувство, а очите й блестяха, когато заобяснява.

— Защото е истински герой, Чъки. Действал е от дълбока инстинктивна почтеност, а не от някакъв егоизъм. Не е очаквал пресата да го представи като знаменитост. Не е очаквал награда от един милион долара. Спасил е петдесет и четири души, защото нещо у него, някаква вкоренена любов към ближния го е накарала да се втурне в самолета, когато здравият разум е диктувал друго. Бил е готов да се примири с няколко кредитни карти, които е продал на ЛаПланте. За колко, ЛаПланте? Няколко долара? Даде ли му достатъчно поне за едно прилично ядене?

Никой досега не беше говорил на Бърни ЛаПланте с толкова голямо презрение, дори Евелин. Гейл Гейли го гледаше като нещо, което се е залепило на подметката й. Ама че дивотия. Ако тя вярваше на тая невероятна плетеница от лъжи, не бе чудно, че го мрази. Бърни беше твърде зашеметен, за да успее да отговори, но умът му заработи на пълни обороти. Почти всичко в избухването на Гейл беше вярно, с изключение на две неща. Не любовта към ближния беше изпратила героя в горящия самолет, а доверчивият, пълен с надежда поглед върху лицето на едно момченце. И човекът, който спаси петдесет и четири души, не беше Джон Бъбър, а Бърни ЛаПланте, същият Бърни ЛаПланте, който сега слушаше тази нахакана телевизионна звезда, тази журналистка, да му натяква какво жалко нищожество е.

— Всичко това да си остане между нас, Чъки — каза Гейл. — Защото ако Джон Бъбър оживее, господин ЛаПланте ще му даде уверения, че повече няма да го „тормози“. Освен това ще му се извини.

Бърни се пробуди от замайването си.

— Да се извинявам на Бъбър? — Не беше за вярване!

Гейл се намръщи.

— Мога да отрека, че онези кредитни карти са били у мен в самолета, ЛаПланте…

— Да излъжете, значи — попита Бърни изумено.

Гейл отмести поглед малко засрамена.

— Е, може би няма да излъжа… но мога да разкажа историята, както току-що, така че хората да разберат, че Джон е дори нещо повече от герой, а ти… ти си най-низшето пълзящо влечуго. Името ти ще бъде синоним на цинично използвачество и изнудване. Няма да получиш и цент.

Бърни я погледна с тревога. Изглежда, наистина щеше да изпълни заплахите си. Той си помисли за Джон и за това какво въздействия ще имат нейните разкрития върху момчето.

— Аз имам дете. Аз също съм човек, за бога!

Гейл го изгледа високомерно.

— Тогава, в името на детето, прояви малко почтеност, издигни се над долните си инстинкти!

После изведнъж тя рухна; в яростното си нахвърляне срещу Бърни ЛаПланте, Гейл беше забравила за миг в каква опасност се намира нейният Джон. Сега си спомни накъде отива микробусът и защо. От гърлото й се отрони ридание, което Гейл Гейли не можа да сдържи.