Лионор Флайшър - Герой по неволя

— От полицията казват, че не могат да разпънат платнище долу — обясняваше репортерът, когато четиримата пристигнаха в апартамента на Уинстън, — защото се страхуват, че това ще го предизвика да скочи. Бъбър каза няколко пъти, че ще говори единствено с Гейл Гейли, местна телевизионна журналистка. Досега опитите да бъде открита госпожица Гейли са безуспешни.

— О, господи! — Гейл внезапно си спомни за радиотелефона, който беше изключила. От студиото сигурно се опитват да се свържат с нея най-малко от половин час. Джон Бъбър беше на ръба на самоубийството и я търсеше, а тя не можеше да бъде намерена никъде!

— Телефонът ви! Бързо! — извика тя на Уинстън.

Докато Гейл панически набираше номера, Бърни ЛаПланте се вгледа неодобрително в стария си телевизор.

— Ами че той е зелен!

— Без майтап! — Лицето на Уинстън се набърчи саркастично. — Ти ме изигра, ЛаПланте. Този телевизор е пълен боклук.

Бърни поклати глава насмешливо.

— Трябва да го настроиш, бе, кретен. Трябва да го нагласиш.

Той започна да върти копчетата за цветовете, като се опитваше да получи естествените тонове.

— Междувременно, както виждате, пред хотела се е събрала тълпа хора — продължи репортерът на Канал 13, — много от които плачат и молят на висок глас Джон Бъбър да не скача.

Операторът даде общ план на тълпата — пред „Дрейк“ сигурно имаше най-малко хиляда души.

— За бога! — извика Гейл на Дийкинс. — Кажете му, че съм тръгнала! — Тя тръшна слушалката. — Да вървим, Чъки. По пътя ще ни поеме полицейски ескорт. Ти също идваш, ЛаПланте.

— Аз ли! — пропищя Бърни.

Гейл свъси чело. Беше учудващо колко злост може да събере в един поглед красива жена като нея.

— Ако не си в микробуса до десет секунди, ще извикам ченгетата да те приберат.

Бърни ЛаПланте изскимтя възмутено.

— Ченгетата! Ама че дивотия! Това Америка ли е или…

Но Гейл бе получила прозрение, знаеше точно как да се справи с измет като този тип. Трябваше да угоди на слабостите му, а слабостта на ЛаПланте явно бяха парите. Тя се зарови из портмонето си и извади всички банкноти, които успя да намери.

— Ето! Вземи… десет, тридесет, петдесет долара. Колко имаш, Чъки? Дай на господин ЛаПланте парите си.

Когато операторът послушно изпразни портфейла си, Гейл напъха банкнотите в ръцете на Бърни.

— Хайде, да вървим! Джон е в опасност!

Ама че щура мадама! Кой може да спори с жена, когато й щукне нещо наум? Като сви рамене, Бърни ЛаПланте озадачено пъхна парите в джоба си и последва Гейл и Чъки навън.

— Господи — промърмори той, — вие от телевизията си мислите, че можете да купите всеки. И то евтино.

Микробусът на Канал 4 набра скорост през градските улици, а фаровете му цепеха тъмнината. Лицето на Гейл беше мрачно, пребледняло и изопнато от тревога. Сърцето й биеше лудо от страх за Джон. На дванадесет преки от блока на ЛаПланте към тях се присъедини полицейски ескорт, сирените запищяха, сигналните лампи засвяткаха и те набраха скорост. Благодарение на ескорта пред тях нямаше никакви препятствия и Чъки натисна газта до дупка.

В микробуса насред плетеницата от кабели работеха телевизионни монитори, настроени на различни канали. Но сега всички телевизионни станции предаваха най-голямата сензация — Джон Бъбър се готвеше да скочи от висока сграда. Героят, Ангелът на полет 104, щеше да извърши самоубийство.

— Ти си виновен! — изсъска Гейл през стиснати зъби на Бърни.

— Виновен? Аз да съм виновен! — запротестира Бърни. — Тоя откачалник излязъл на един перваз и аз съм бил виновен?

— Ако нещо се случи на Джон Бъбър, ЛаПланте, ще се погрижа да получиш възможно най-тежкото наказание — закле се Гейл. Тя наистина страдаше, разкъсвана от страст за Джон и ярост към неговия мъчител.

— Какво, да не би всички да са влюбени в този кретен? — попита Бърни. — Нищо не разбирам! Ами аз?

Гейл се обърна гневно към него, а в очите й проблясваха мълнии.

— Да — каза тя презрително, — всички наистина са влюбени в Джон Бъбър. — Тя говореше и от свое име. — Цялата страна е влюбена в него. И няма никак да им хареса, ако скочи и се самоубие, защото е бил тормозен от един гаден дребен жаден за пари пласьор на крадена стока…

— Тормозен ли? — Бърни беше напълно объркан. Главата му не го побираше. — Само защото съм крещял по него, докато минаваше с лимузината? Тоя тип е крадец! Той ми взе…

Преди да успее да произнесе следващите си думи, преди да каже на Гейл Гейли какво точно му беше откраднал Бъбър — обувката, парите, славата — Гейл избухна като вулкан, дочула единствено думата „крадец“.