Лионор Флайшър - Герой по неволя

Отвън се беше събрала огромна тълпа, привлечена от многото телевизионни коли и полицаи. Мнозина бяха дошли, защото бяха чули, че Джон Бъбър — героят от полет 104, ще посети днес безнадеждните случаи в Детската болница. Полицията и охраната на болницата бяха обединили сили, за да направят кордон пред стълбището и асансьора, и да поставят бариери, зад които изблъскаха и журналисти, и зрители.

— Хайде, всички назад! — извика един офицер. — Това е болница, затова проявете разбиране. Не трябва да влизате, ако нямате работа в болницата.

Един оператор, който не беше от екипа на Канал 4, прескочи бариерата и се отправи към стълбите, но офицерът го хвана за яката.

— Хайде, човече — занарежда той с учудващо мек за полицай глас, — защо не проявиш малко разбиране? Покажи нещичко от духа на Джон Бъбър, някаква загриженост, някаква човечност.

Операторът отстъпи зад бариерата, а от тълпата се провря малка, кокалеста ръка и го сграбчи за лакътя.

— Ей, приятел, ти си от телевизията, нали? — бързо зашепна Бърни ЛаПланте. — Имам за теб една история, фантастично нещо. Тоя тип Бъбър е измамник, пълен мошеник! Целият театър с добрините и другите глупости…

Операторът се втренчи в Барни с невярващи очи и тъкмо щеше да отстрани противната ръка от ръкава си, когато от тълпата се надигна вик.

— Той идва! Ето го!

Скупчените хора веднага започнаха да напират, да се блъскат в бариерата, да се бутат един друг и ръката на Бърни се откъсна. Развълнуваната тълпа тутакси го погълна и той заплува като тапа в бурно море, едва удържайки се на крака.

— Ей — извика той, въпреки че никой не му обръщаше внимание. — Внимавайте! Чакайте, за бога!

Цялата тълпа, освен Бърни ЛаПланте, беше опиянена от радост. Всички чакащи мъже и жени, освен Бърни ЛаПланте, едва се сдържаха, докато чакат да се полюбуват на своя героя. Всички искаха да поздравят Джон Бъбър, да го аплодират, да му кажат колко е чудесен и колко високо ценят онова, което бе извършил и което правеше за човечеството. Всички освен Бърни.

— Стига си се бутала, госпожо — изръмжа той. — Ей, внимавайте с този лакът! Вие сте куковци, да крещите като луди! Какво ви става?

Каква ирония, че в този случай правият беше Бърни, а всички останали грешаха. Обхванати от преклонение пред героя, те бяха загубили разсъдъка си. Мислеха със сърцата, а не с главите си.

Викът премина в скандиране: „Джон! Джон! Джон! “, когато вратите на асансьора се отвориха и Джон Бъбър, Гейл Гейли и другите излязоха и закрачиха покрай редиците от чакащи почитатели и охраната. Бъбър бе бутан и блъскан от всички посоки, към него се протягаха ръце.

Но героят явно не им се сърдеше. Усмихна се на всички и се протегна да докосне ръцете на най-близките хора. Изглежда инстинктивно усещаше, че копнеят за него, жадуват за него. Животът им сякаш е бил лишен от смисъл до спасяването на полет 104, който го изпълни с ново съдържание. Тези душевно изнурени и самотни мъже и жени се нуждаеха от него, силно желаеха да се докоснат до него, а той от своя страна се нуждаеше от тяхната нужда, искаше да я удовлетвори.

— Обичам те, Джон Бъбър! — извика едно момиче от тълпата.

— Ей, ние всички се обичаме, нали? — отвърна Бъбър.

— Господ да те благослови, Джон! Господ да те благослови! — извика една старица и протегна ръка към него.

Джон Бъбър пое ръката й и гальовно я притисна.

— Господ да благослови всички ни! — отговори той и тълпата го приветства.

— Измамник! — изкрещя Бърни. — Проклет мошеник!

Бъбър извърна глава. Кой го каза? От всички тези прекрасни хора, които го боготворяха, кой бе посмял да го нарече мошеник?

— Бъбър, гаден лъжец! — изкрещя отново гласът. — Обувката е моя и парите са мои !

Джон Бъбър замръзна; разпозна този виещ горчиво, дрезгаво и носово глас. Някъде из приветстващата го тълпа се намираше Бърни ЛаПланте. Ето възможност за Джон да се измъкне от стремглавата лавина от събития, в която се бе забъркал. Той се заоглежда бързо с твърдото намерение да намери Бърни и да отиде при него, но около себе си виждаше само пълни с обожание лица, докато накрая охраната буквално го вдигна като вълна и го изнесе от болницата.

Междувременно Бърни, който видя, че Бъбър изчезва, се заблъска през тълпата, опитвайки се да достигне периферията й. Но блъсканицата беше твърде голяма, а собственото му тегло и сила — съвсем незначителни. Бутан насам-натам, Бърни накрая загуби равновесие и падна на колене, като се озова сред гора от крака. Един крак внезапно настъпи ръката на Бърни. Силно.