Лионор Флайшър - Герой по неволя

Изведнъж Джон се отдръпна и рязко прекъсна прегръдката им. Лицето му беше разкривено от терзание, а гласът му приглушен.

— Аз… не… аз… нямам право…

— Не! — избухна Гейл. — Аз нямам право! Ти си новинарска сензация !

Думите прерязаха Джон Бъбър като нож.

— Точно така, новинарска сензация — прошепна той.

Бяха пристигнали на етажа. Гейл го избута вън от асансьора и тогава се сети за скъпоценната си тайна. Сега беше най-подходящият момент да каже.

— Знам истината, Джон — започна тя делово, а той се сепна, ококорил очи. За какво говореше тя?

— Утре ще посрещна няколко души от твоята част във Виетнам. Ще ги интервюирам на живо в пряко предаване за няколко канала! — Гейл Гейли едва сдържаше вълнението си.

— Виетнам! — зяпна Бъбър смаян.

Гейл се усмихна радостно. Щеше да бъде едно от най-големите постижения в кариерата й. Може би дори най-голямото.

— Лека нощ, Джон — каза тя със сладка усмивка и вратата на асансьора се затвори.

Дълго време Джон Бъбър стоя, загледан във вратата на асансьора, без да направи опит да се прибере в апартамента. В какво се бе забъркал? Нещата вървяха към пълна катастрофа. Виетнам! Боже господи!

Джон Бъбър откри, че му е трудно да заспи. Той лежеше в разкошното си двойно легло в луксозната мансарда и не можеше да спре да мисли за събитията от този натоварен ден и вечер, които толкова промениха живота му. Всичко стана толкова бързо, че той все още се опитваше да си изясни положението. Първо, интервюто с него по обяд в емисията на Канал 4, после му предоставиха този невероятен апартамент, всичките тези подаръци и дрехи, след това — вечерята с Гейл, където за пръв път видя как се отнасят хората към него, как го боготворят като някакво божество. Не можете да вините Джон, че беше объркан.

А после самата Гейл, толкова красива и интелигентна, но въпреки това очевидно толкова привлечена от Джон Бъбър. Тя също го бе гледала с някаква почит, за която той нямаше заслуги и за която не бе никак достоен. Не можеше да забрави меките й устни; все още ги усещаше притиснати към търсещата му уста. Тялото му помнеше извивките на стройното й фино тяло, прилепнало към неговото и изгаряше от желание да го усети отново до себе си. Но знаеше, че е безнадеждно. След като откриеше що за човек е Джон Бъбър в действителност — измамник, който далече не е герой — какво друго можеше да направи, освен да извърне глава с отвращение?

И каква беше тази работа с неговия взвод от Виетнам? Тя бе казала, че ще ги интервюира за неговото минало? Въпросът само увеличи притесненията му; мисълта какво щеше да донесе утрешният ден караше Джон Бъбър да се мята из чаршафите от перкал, докато най-после в около 4 часа сутринта заспа неспокойно.

Сънува, че се вози в увеселително влакче, само че то никога не се изкачваше. Вместо това се спускаше, набираше скорост и се плъзгаше надолу все по-бързо. Чу вик, но тъй като беше единственият човек във влакчето, викът сигурно идваше от собственото му гърло. Отчаяно искаше да слезе, да спре, но машината се движеше прекалено бързо. Ако скочеше, щеше да се убие. Можеше единствено да се държи за предпазната релса и да пищи. И да се надява влакчето да спре.

Джон Бъбър спа до много късно сутринта и се събуди, чак когато Гейл се обади от телевизионната станция, за да каже, че го чакат в Канал 4 след час и че изпраща кола да го вземе.

— Запомни, не говори с никого, Джон. Репортерите ще те следват навсякъде като лешояди. Няма да те изпускат от очи, но не им обръщай внимание, не отговаряй на никакви въпроси.

Бъбър стана от леглото доста замаян и прекара цели дванайсет минути под душа, като остави горещата вода да изтръгне умората от тялото му. После завъртя крана за студената вода и стоя, треперейки, под струята, докато ледената течност напълно го разбуди. Когато излезе от банята, на масата го чакаше парещо кафе и чиния топли кроасани с вносен конфитюр.

Не беше в състояние да хапне каквото и да било, но пое няколко глътки от горещото кафе. На подноса имаше и няколко вестника: местните ежедневници, един от национален мащаб и „Ню Йорк Таймс“. Джон погледна заглавията и се намръщи.

ДНЕС ГЕРОЯТ ПОЛУЧАВА ЕДИН МИЛИОН, прочете на първа страница на „Чикаго Хералд“, ПОСРЕЩАНЕ НА ГЕРОЯ С МИЛИОН ДОЛАРИ, пишеше „Чикаго Клариън“. Дори сдържаният „Ню Йорк Таймс“ представяше историята на първата си страница, в долния десен ъгъл. А „САЩ днес“ беше отпечатал огромно заглавие в червено, бяло и синьо през цялата горна половина на вестника — АНГЕЛЪТ ОТ ПОЛЕТ 104 ПОЛУЧАВА КЛЮЧА ЗА РАЯ. Имаше и снимка на Бъбър, който излиза от ресторанта предната вечер с изражение на подплашен заек под светкавиците, докато тълпата настъпва.