Лионор Флайшър - Герой по неволя

— Четиристотин долара за вечеря? — попита Дийкинс, като повдигна учудено вежди.

— Ще води господин Бъбър на вечеря в „Барцелона“ — каза Паркър, който никога, ама никога нямаше да стане репортер, защото винаги разкриваше всичко, което знае.

— Бъбър? На вечеря? Ей, страхотна идея. Гейл, почакай малко. Чъки, ела тук… — лицето на Дийкинс се оживи от вълнение. Филмовият материал щеше да е страхотен и освен това ще бъде показан само по Канал 4.

Гейл се върна в кабинета на шефа си и твърдо поклати глава. Бе стиснала упорито красивата си уста, а очите й гледаха сериозно.

— В никакъв случай, шефе. Това е съвсем лична работа. — Тя отново се завъртя на пети.

Дийкинс извика след нея.

— По дяволите, та той е сензация!

Но Гейл дори и не погледна назад.

— Той ми спаси живота — извика тя през рамо, докато минаваше през вратата. Тези думи се бяха превърнали в нещо като молитва за нея. Те нито за миг не излизаха от ума й, преплетени с мисли за Джон Бъбър.

През целия си живот Джон Бъбър не беше виждал толкова много цветен целофан. В блестящи тонове на червено, зелено, яркожълто, тъмновиолетово, кобалтово синьо, целофанът беше увит около десетки кошници с подаръци — пресни плодове, екзотични сирена, скъпи ръчно оформени шоколади, отбрани видове ядки, сладки сушени плодове, консерви с пастети и хайвер, вносни бисквити и сладкиши, гъсти конфитюри и желета — цяло състояние скъпи подаръци от доброжелатели беше натъпкано в плетени кошници, загънато в ярък целофан, завързан с големи пищни панделки, и доставено в луксозната мансарда на хотел „Дрейк“, най-изисканият в Чикаго. Всичко това бе предоставено за изяждане от героя.

Бъбър, все още облечен в пълния си гардероб от бракувани дрехи, изпита благоговение и изумен се огледа. Всекидневната на великолепния апартамент беше огромна, с размерите на обикновен двустаен апартамент, и всеки квадратен сантиметър от всяка равна повърхност — масите, бюрото, барът, капакът на пианото — беше отрупан с кошници. Други красиво опаковани пакети бяха поставени върху дебелия килим или натрупани по многобройните удобни фотьойли. Само на дивана бяха разположени поне осем кошници. В стаята имаше толкова деликатеси, колкото Джон Бъбър никога не бе предполагал, че съществуват на света.

В тази сметка не влизаха букетите цветя, също опаковани с панделки, или другите подаръци, натрупани в изобилие. Имаше дори комплект чудесни стикове за голф, украсени с огромна бяла панделка. Стикове за голф!

Джон остави на пода опърпаната си брезентова трба, събрала всичките му вещи, които сега изглеждаха излишни, и се огледа. Върху лицето му се изписа изумление, което с всяка изминала минута все повече се засилваше. Той вдигна някои от визитките в кошниците и прочете имената на хора, които никога не бе чувал, както и имената на хора със световна известност. Всички картички бяха адресирани до него, всички му благодаряха за проявения героизъм. На него, Джон Бъбър.

Не можеше да повярва, възможно ли бе да е истина? Искаше да отвори една от кошниците с плодове — имаше една особено изкусителна круша, която изглеждаше сочна и сладка. Устата на Джон се напълни със слюнка, но не смееше да я докосне. Тези неща не можеха да принадлежат на него.

В единия край на всекидневната Бъбър видя отворените врати към спалнята. В нея имаше огромно двойно легло, колело-тренажор, грамаден телевизор с такъв екран, че можеше да пренесе футболен мач насред стаята, а стените бяха покрити с копринени тапети и украсени с прелестни картини. На прозорците висяха тежки брокатени завеси, а до леглото и върху него имаше натрупани още много, много подаръци.

Той се почувства като неканен гост, вървеше на пръсти, защото не можеше да повярва, че целият този лукс беше предназначен наистина за него. Дори името му върху пакетите с подаръци не бе в състояние да го убеди. Сигурно беше някакъв сън. Човек, който живее в стария си Форд, не спи в такива легла, нито има облицована с мрамор баня и голяма кръгла вана с фонтани. Преброи осем фонтана.

Бъбър никога не беше виждал подобна вана, камо ли да се е къпал в такава, и изведнъж го обзе огромно желание да я изпробва. Само за минути дрипите му покриха пода на спалнята, а Джон се озова във ваната до шия в ароматизирани мехурчета, а от фонтаните около тялото му извираха струи топла вода. Ухилен до уши, той изтърка тялото си и изми косата си с парфюмиран сапун, внесен от Франция. Човече, на това му се вика живот!