Лионор Флайшър - Герой по неволя

— Имате право да запазите мълчание. Имате право да… — Еспиноза започна да изрежда на Бърни неговите права, но Бърни се бореше като дребно биче на каишка, самичък срещу три едри ченгета.

— Ей, ама това е тъпотия! — завика Бърни. — Знаете ли кой съм аз? Знаете ли откъде взех кредитните карти? Ще получа един милион долара! Аз съм оня дето…

— Имате право да повикате адвокат — продължи, без да слуша Еспиноза, докато белезниците щракнаха около струващите един милион долара китки на Бърни ЛаПланте.

Сега знам откъде познавам тоя тип, помисли си Чик. Той е тайно ченге. Майната му. Трябваше да си спомня.

Тримата цивилни полицаи измъкнаха Бърни през вратата. Той не вървеше спокойно, а крещеше, търсейки справедливост. Чик никога не го беше виждал толкова истеричен. Изразът на лицето му сякаш ясно казваше: „Това не може да се случва на мен.“

— Чик, обади се на адвокатката ми! — изкрещя Бърни. — Не могат да направят това! Това са глупости! Измамиха ме! Чакат ме един милион долара, за бога!

Горкият Бърни. Помниш ли, когато си каза, че нищо по-лошо не може да ти се случи? Колко далече от истината си бил.

Новината, че Канал 4 предлага награда от един милион долара на тайнствения мъж, се появи на първите страници на всички вестници в страната и беше водещ материал в информационните емисии в шест часа по радиостанциите и телевизионните канали. „Господин Пепеляшка“, „Тайнственият мъж“, „Ангелът на полет 104“ — това бяха само някои от имената, с които беше известен на всички. За една нощ Образът — стоп-кадърът на заснетия от Чъки силует на неизвестния герой на фона на огненото кълбо от експлодиращия самолет — се беше превърнал в най-известната икона в Америка. Хитри предприемачи започнаха производството на фланелки с щампирания Образ върху тях и продадоха 450 хиляди бройки за по-малко от три дни. Заговори се дори и за кукла.

Ако някога се почувствате самотен или поискате да смените приятелите си, трябва само да съобщите, че възнамерявате да подарите един милион долара. За по-малко от час ще ви заобиколят толкова нови приятели, че няма да можете да ги преброите. Да кажем, че стесните периметъра на претендентите. Искате да видите само мъже, които носят обувки с размер 10Б, и още по-точно, само един мъж, който може да представи неопровержими доказателства в подкрепа на твърдението си, че той е „Ангелът на полет 104“. В крайна сметка ще се събере огромна тълпа от високи и ниски, чернокожи и бели мъже, азиатци, жени от всички възрасти и дори деца. Всичките обединени от едно: сърбят ги ръцете да получат единия милион.

Гейл Гейли погледна опашката с озадачено учудване. Не беше очаквала тълпата да бъде с такива размери — сигурно имаше стотици хора, които се бяха явили за наградата. Служителите от охраната бяха подредили претендентите на опашка във фоайето и патрулираха, за да поддържат реда, но Гейл все пак трябваше да мине покрай тях на път към асансьорите. Какво изпитание! Откъде, за бога, се бяха появили всички тези хора?

— Моля ви, ако не носите обувки с размер 10Б, не стойте на опашката. Ще се срещаме само с „герои“, които носят този размер — извика Паркър, който се правеше на важен с журналистическата си карта, окачена на джоба му. Беше изпратен в специалния отряд за наградата и имаше намерение да се прояви в задачата.

Това съобщение би трябвало моментално да елиминира поне три четвърти от хората, които вдигаха врява в опашката, но въпреки това никой не помръдна. Никой не си отиде. Всеки, който чакаше своя ред, желаеше да бъде герой и всеки беше убеден, че неговите или нейните претенции ще се окажат по-достоверни от тези на другите.

Междувременно из цялата опашка бяха избухнали ежби, докато „героите“ омаловажаваха претенциите за наградата на другите, като в същото време преувеличаваха своите собствени.

— В таз работа има и расов въпрос — спореше един чернокож „герой“. — Защо трябва да се приема, че щом е извършено геройство, значи е бил бял човек. Мъж с окаляно лице може да бъде човек от всяка раса, дори е по-вероятно, и в случая е истина, защото това бях аз ! Целият бях в кал.

— Да не искаш да кажеш, че героят не съм аз. Наричаш ме лъжец. Ще ти ритна един — озъби се друг „герой“ на трети.

— Ей — отвърна последният, — не само аз казвам, че ти не си герой. Всички на опашката го твърдят.

По-назад на опашката една от бъдещите претендентки поклати глава и зацъка с език.