Лионор Флайшър - Герой по неволя

Намирането на мокасината даде на нейната история — както и на нашата, съвсем нова и забележителна насока.

— Джон! Вечерята! Хайде, изключи го.

Джон ЛаПланте разпозна заповедните нотки в гласа на майка си и неохотно изключи телевизора. Той следеше историята за полет 104 от самото начало, а въображението му беше пленено от драматичната спасителна операция, но най-вече от тайнствения герой. В момчешките мечти винаги присъства тайнствен герой. Той влезе в кухнята, където Евелин и приятелят й, пожарникарят Елиът, бяха вече седнали на масата. Така се бе вживял, че бузите му горяха, а очите му блестяха.

— Загубил е едната си обувка — съобщи Джон.

— Кой си е загубил обувката? Измий си ръцете — заповяда Евелин.

Джон се подчини и отиде до кухненската мивка.

— Неизвестният герой — обясни той, като изсуши ръцете си в кърпата за съдове. — Намерили са обувката му близо до катастрофата.

— За супермена ли говориш? — грубо се изсмя Елиът. — И какво друго?

Ръцете на Евелин, които държаха голяма купа с картофено пюре, се спряха във въздуха.

— Елиът! Човекът е спасил стотици хора!

— Петдесет и четири — коригира я сухо приятелят й. — Аз също бях там, нали помниш? Знаеш ли защо не влязох в самолета? Защото съм обучен пожарникар, затова. Част от екипа. От един дисциплиниран екип. Ние през цялото време поемаме рискове и спасяваме хора.

Елиът беше много чувствителен по темата за тайнствения герой и се оправдаваше за собственото си участие в спасяването на полет 104, още откакто се заговори за това.

— Но не поемаме глупави рискове. Този тип е направил нещо наистина тъпо и е извадил късмет. А телевизията пощурява заради обувката му, за бога! Какъв пример дават на младежта?

— А ти какъв пример даваш на младежта? — попита Евелин, като посочи с глава Джон. — Да се подиграваш на човека, за това, че се е изложил на опасност. За бога, все едно слушам бившия си мъж, господин Циникът.

Елиът стана от масата и сви рамене.

— Е, какво да кажа? — натърти той ядосано. — Да призная на бившия ти мъж, че е бил достатъчно умен, да не върши глупости. Може би човекът не е толкова лош. Отивам да гледам телевизия с надеждата, че не всичко е за супермени.

Той се отправи възмутено към всекидневната и включи телевизора, като остави Евелин и Джон сами в кухнята.

Очите на Джон все още светеха от вълнение.

— Баща ми беше само с една обувка… когато дойде тук.

Евелин погледна остро сина си. Откъде знаеше това?

— Ти нали беше в леглото?

Лицето на Джон помръкна и той изрече благородна лъжа.

— Видях го… от прозореца.

Не искаше да навлича неприятности на баща си затуй, че го е събудил.

Евелин се намръщи и се опита да си спомни всичко случило се между Бърни и нея в нощта, когато бе дошъл до тях, покрит с мръсотия и просмукан с вода. Дали детето беше слушало? Какво е чул Джон? Беше прав: Бърни наистина беше само с една обувка. Дали би могло… Не, невъзможно. Изключено. Евелин познаваше бившия си съпруг достатъчно добре.

— Мислиш, че баща ти би извършил нещо подобно? Да спаси хора? — тя поклати глава и отговори на собствения си въпрос, не толкова с гняв, колкото с горчивина. — Баща ти е Бърни ЛаПланте, Джон. Да се излага на опасност противоречи на принципите му.

Евелин не искаше да бъде несправедлива или да нарани сина си, но искаше момчето, за разлика от баща си, да може да погледне действителността в очите.

Очите на Джон, които срещнаха действителността в строгия поглед на майка му, помръкнаха. Може би беше права. Почти винаги се оказваше права. Въпреки това, каза си той твърдоглаво, татко имаше само една обувка.

Когато Бърни ЛаПланте влезе в „Шадоу Лаундж“, той беше измит, с чисти дрехи и нов чифт евтини ежедневни обувки. Чик както обикновено беше зад бара и лъскаше опетнения от бира плот, докато с едно око следеше телевизора, който тази вечер беше настроен на програмата на Канал 4. По онова време почти всички в града бяха настроили телевизорите си на новините на Канал 4, за да следят най-новото развитие в продължаващата сага за тайнствения герой.

— Бърни, как си? — викна той весело, но Бърни с жест насочи разговора към по-делова тема.

— Не ти трябва да знаеш, Чик, не ти трябва — каза той мрачно. — Ония хора бяха ли тук?

Чик наля на Бърни обичайното му питие — „Севън“ и „Севън“, и постави високата чаша на бара, като пъхна под нея подложка.

— Да не би да въртиш търговия с ония? — попита той предпазливо. — Не искам да си имам проблеми в заведението, Бърн.