Лионор Флайшър - Герой по неволя

Гейл Гейли беше все още омагьосана от Образа.

— Погледнете този човек! Спасил е петдесет души. А сега ще изчезне. Кой ли е той?

Това беше въпросът на деня и скоро щеше да се появи в устата на милиони хора.

Без съмнение това беше най-трогателната история на десетилетието. За пръв път се появи в местната емисия на Новините по Канал 4, после като горски пожар плъзна из цялата страна, като възпламени въображението на милиони души.

Нищо подобно не се бе случвало от поколения насам — един мъж да спаси толкова човешки живота и просто да изчезне без следа, без някой да успее да му благодари. В тази история се съдържаше всичко — смелост, дух, кураж, опасност, унижение, красиви жени, малки деца, които отново виждат родителите си. Всичко, което да предизвика съчувствието и да възбуди емоциите на една публика, която е преситена да слуша за рецесия, наркотик, убийства, изнасилвания на знаменитости и политическа корупция. Публиката искаше отново да се почувства добра, добра към себе си като към съвкупност от човешки същества, загрижени един за друг, а историята на полет 104 изпълваше всички хора с оптимизъм за бъдещето на човешката раса.

Нищо не закрепи толкова мощта на телевизионната медия, колкото сагата за полет 104. С непосредственост и увличаща задушевност, каквато никое друго средство за масова информация не можеше да предостави, телевизията влезе във всекидневната на зрителя и го грабна, приземи го на мястото на катастрофата и го държа прикован към стола, с притаен дъх за изхода на събитията.

Вълнуващият репортаж на Гейл Гейли за Канал 4 предизвика завистта на другите медии в града, щата и дори страната. Си Ен Ен го оцени високо и на всеки кръгъл час пускаше кадрите на Чъки, придружени с коментара и интервютата на Гейл с оцелелите. Из цяла Америка се пишеха уводни статии за дребния мъж, който мълчаливо спасил живота на много хора и после изчезнал, а във всички тях се споменаваше и Гейл.

Гейл беше лично заинтересована от историята, защото мъжът беше и неин спасител. Без него тя или щеше да умре от задушаване от пушека, или щеше да стане на парченца при експлозията. А това придаваше на историята особено очарование — гледката на тази ослепително красива млада жена с гипсирана ръка и огромни, тъмни и сериозни очи, която като пряк участник и свидетел на събитието, говори за спасяването като по чудо на пътниците от полет 104. Разказва как самата тя е била спасена от сигурна смърт от тази тайнствена фигура. Не е чудно, че публиката на Гейл беше като омагьосана.

Без да могат да откъснат очи, те слушаха един след друг разказите на свидетелите. Преглъщаха сподавения си плач, докато малкият Ричи Флетчър със сълзи на очи обясняваше как мъжът казал храбро: „Ще спася баща ти“ и изчезнал в пушещия самолет. Ахваха на глас, когато красивата Лесли Шугър разправяше за дългото си бдение на аварийния изход, докато дребният мъж отворил със сила вратата, влетял в самолета и, без да го е грижа за собствената му безопасност, извлякъл навън един след друг трима ранени.

— Свестих се в линейката — каза Фреди Мур от болничното си легло с глава, покрита с превръзки. — Лесли, стюардесата, ми каза как онзи човек ме е издърпал до изхода. Ако не беше той, никога нямаше да оцелея.

Лесли се намеси от стола до леглото му. — „Ето, помогнете на този човек“, рече той. Докато се обърна, отново беше влязъл вътре, в целия онзи пушек…

Кадърът бързо премина върху господин Смит в неговата болнична стая, чийто крак беше в шина.

— С мъка пълзях по пода. Вече мислех, че с мен е свършено. После се появи той…

Накрая камерата се спря на Гейл за заключителния й коментар. Чъки проследи в едър план дебелата превръзка на крака й, превръзката на лицето и изящната й ръка, неподвижна в гипса. Много драматично, но не толкова колкото искреното чувство в гласа й и изражението на очите й.

— От тъмнината — каза Гейл, — от дима и страха се появи мъж без име, без униформа… но с предостатъчно храброст.

Камерата на Чъки се приближи бавно за едър план, а после изображението се разля в Образа — страховитата картина на тайнствения мъж, чийто силует се очертава на фона на пожара, който сияеше около главата му като ореол на средновековен светец. Гласът на Гейл продължи да звучи зад кадър, но Образът изпълваше екрана — потаен, завладяващ и покоряващ в своята многозначност. Незабравим.

— Един мъж, който мислеше не за себе си, а за другите, и рискува собствения си живот заради нашите. Той е там някъде… отвън… където и да си… аз и другите пътници от полет 104 ти казваме: Благодаря! Господ да те благослови!