Лионор Флайшър - Герой по неволя

И така, Бърни ЛаПланте се завлачи уморено по посока на дома си. На няколко пресечки от „Суперпочистване на килими — Гъмли“ се намираше магазин за електроуреди, чиято витрина бе отрупана с телевизори. Бърни мина покрай нея, без да забележи, че всички телевизори бяха включени на Канал 4, където показваха страхотните кадри на Чъки от катастрофата на полет 104. Нито пък видя човека, който го беше докарал — Джон Бъбър. Той стоеше на тротоара, втренчен в телевизорите, а очите му бяха станали квадратни от интерес.

Освен това Бърни ЛаПланте нямаше как да знае, че в същия този момент Гейл Гейли интервюира семейство Флетчър, по дирите на тази забележителна история. Тя ги бе открила по списъка с пътниците и сега се намираше в техния дом, а Чъки снимаше зад рамото й.

— Той е питал за господин Флетчър — напомни тя.

— Синът ми и аз се загубихме в пушека и бъркотията — каза бавно Флетчър. — Онази невероятно храбра стюардеса на изхода ми каза, че синът ми се е измъкнал, затова и аз излязох. Но синът ми вече беше казал на този човек, че съм все още вътре.

Чъки фокусира камерата върху Ричи Флетчър, русоляво хлапе с големи сини очи.

— Мислех, че баща ми е все още… все още вътре. Затова помолих онзи човек да спаси баща ми.

— Какво каза човекът, Ричи? — попита меко Гейл.

Момчето се опита да си припомни.

— Той каза… ъ-ъ… той каза… „Ще го спася.“

Да, тези думи звучаха добре, според Ричи. Това би трябвало да каже непознатият, значи го е казал.

— „Ще спася баща ти.“

Гейл притвори очи. Благодаря ти, Господи, прошепна тя наум. Намери го, най-сетне бе намерила истинския, мечтания от нея материал. Историята, която винаги бе искала да отрази, за която бе чакала години и за която се бе страхувала, че никога няма да намери. Това бе сюжетът, който щеше да покаже по-благородните страни на човешкия род, както и себеотрицанието му пред лицето на смъртната опасност. Историята за героя.

В пълно неведение за цялото това вълнение героят стигна до апартамента си, но пряко сили. Е, поне беше у дома и споходилият го лош късмет беше свършил, мислеше си той. В края на краищата какво още би могло да му се случи? Нищо повече. Вече не можеше да го сполети нищо по-лошо.

Като заключи вратата след себе си, той извади от джобовете си съдържанието на чантата на Гейл — парите и кредитните й карти — и ги хвърли на масата. После смъкна окаляното си яке и го огледа. Ръкавът беше раздран и Бърни го погледна отчаяно. Още лош късмет. Това беше най-хубавото му яке, по дяволите! Тъкмо щеше да го хвърли на канапето, когато усети някаква тежест в джоба. Бръкна и извади Сребърния микрофон, журналистическата награда на Гейл Гейли.

Бърни го претегли на ръка, опитвайки се да прецени стойността му. Дали беше истинско сребро? Твърде уморен да мисли за това сега, той се отпусна в хлътналия диван и за известно време просто седя, съжалявайки, че вече няма телевизор. Може би трябваше да включи радиото и да чуе някои новини. Може да кажат нещо за самолетната катастрофа. Но още докато мислеше за това, главата му клюмна на дивана. Напълно омаломощен от нощното си приключение, героят потъна бързо в сън.

Всички разкази на пътниците съвпадаха и всички бяха влудяващи поради липсата на полезна информация за героя. Онези, които го бяха видели, не бяха видели лицето му. Гейл също бе преровила паметта си до дъно, опитвайки се да си припомни някакви подробности за чертите му. Все пак той я бе спасил, а лицето му бе само на сантиметри от нейното.

Но единственото, което си спомняше, беше, че лицето му е много тъмно, толкова тъмно, че нищо не се забелязва. Лесли Шугър беше казала, че димът и калта са закрили чертите му, но Гейл си спомняше само, че беше тъмно… тъмно. И още една малка подробност, но толкова странна, че навярно си е внушила, че е чула думите в замъгленото си съзнание. Тайнственият мъж бе казал нещо за бодибилдинг. Но какво точно и по какъв повод, беше напълно изтрито от паметта на Гейл.

Но ако човешката памет е несигурна, а човешкият ум, изправен пред заплашваща живота опасност, не успява да забележи подробностите, то камерата е непогрешима и не лъже. Чъки беше филмирал голяма част от спасителните операции и може би неговият обектив бе запечатал героя на лента.

Екипът от Новините на Канал 4 — Гейл, Конклин, Дийкинс, Чъки и Паркър, разсилният на Дийкинс — се събраха пред монитора в малката апаратна около младата монтажистка Джоан Айзакс и изгледаха отново и отново записа на Чъки в търсене на скъпоценната следа, която навярно им е убягнала преди.