Лионор Флайшър - Герой по неволя

Болничната стая на Гейл Гейли можеше да се сбърка с интериора на цветарски магазин. Всяка плоска повърхност бе покрита със скъпи и сложно аранжирани букети, придружени с поздравителни картички от нейни приятели, семейството й, колегите й от Новините на Канал 4 и журналисти от конкурентни телевизионни станции. Стаята бе единична, приятна и слънчева, с яркожълти тапети, широкоекранен телевизор, щампи с птици по стените и няколко фотьойла за посетители.

Но Гейл не даваше пет пари за цветята, щампите с птици, тапетите или фотьойлите. Интересуваше я единствено голямата новина. Искаше да научи всичко възможно за човека, който спаси живота й. Счупената й ръка беше наместена и гипсирана, нараненият й крак беше омотан в превръзки, раните по лицето й също бяха превързани и беше на система с интравенозен физиологичен разтвор, но това въобще не я занимаваше. Умът й беше в сюжета.

Сюжетът, който се струваше на Гейл все по-интересен и предизвикателен, особено на сутринта след самолетната катастрофа, когато тримата й посетители Дийкинс, Чъки и Конклин й разказаха всичко, което бяха научили. Беше вбесяващо малко.

— Не разбирам — възкликна Гейл, без да може да повярва. — Не можете да го намерите?

Дийкинс изглеждаше наистина притеснен, отчасти защото болниците го потискаха, отчасти защото никога не се чувстваше добре далеч от любимото си новинарско студио, отчасти защото не знаеше как да напъха тъпия букет, който носеше, във вазата, но най-вече, защото предварително знаеше, че Гейл ще му зададе точно този въпрос по точно този начин, а му беше неудобно да признае, че не знае отговора.

— Около случилото се снощи има много неясноти. Не се знае…

— Каза, че всички пътници са оцелели — обвини го Гейл. Поне един от тях трябваше да се е представил и да си е признал героичната постъпка. Все пак нямаше нищо срамно в това.

— Очевидно човекът, който те е измъкнал, не е бил от пътниците — каза й Конклин.

— Санитар? Пожарникар? Не носеше униформа… — Вълнението все повече обхващаше Гейл.

Конклин вдигна притеснено рамене.

— От онова, което разбрахме, някакъв… така да се каже… „тайнствен човек“ е замесен — призна той.

— Сглобявахме различни версии за случая — вмъкна Дийкинс — и…

Гейл вече седеше права като струна в леглото, забравила за венозната система и нараняванията си.

— „Тайнствен човек“! Не е пътник — повтори тя озадачено. — Кой е тогава? — искаше да знае.

Конклин се затърчи като буболечка на карфицата:

— Не знаем кой е, той… ъ-ъ… той…

— Той изчезна — вмъкна Дийкинс с равен глас.

Големите тъмни очи на Гейл се разшириха и станаха още по-тъмни от вълнение.

— Един човек, който не е пътник и не е от спасителните служби, е влязъл в горящ самолет и ме е измъкнал, а после е изчезнал ?

Ето какво става, когато разрешиш на аматьори като Ед Конклин да се набъркат в страхотния ти материал. Тя започна да се измъква от леглото, като се бореше с неблагоприятните условия, който я задържаха — чаршафите, одеялата, системата, превързания крак.

— Не само теб — каза Конклин. — Стана ясно, че именно той е отворил отвън аварийния изход.

— Всички! — присъедини се Дийкинс, като загуби прехвалената си въздържаност. — Спасил е всички в самолета! Заради него няма жертви! Не мисля, че трябва да се разхождаш така, Гейл. Свързана си с леглото.

Но никакви интравенозни системи не можеха да спрат Гейл Гейли да се захване с историята, която започваше да се оформя като страхотна сензация! Тайнствен мъж, герой, който се отдалечава в залеза точно както Самотния рейнджър. „Кой беше онзи маскиран мъж?“ Исках да му благодаря. Всъщност тя разполагаше с почти всичко необходимо, за да започне разследването още тук в болницата „Сейнт Дивайн“. Тук имаше няколко оцелели от полет 104, тук беше и Чъки с неговата видеокамера. Тогава какво още чакаше? Гейл издърпа иглата на системата от ръката си, наметна френския си копринен халат, изкомандва Чъки да я следва с камерата и двамата излязоха.

Първото интервю беше с Лесли Шугър, храбрата млада стюардеса, която не напусна поста си, докато всички не се измъкнаха. Тя не беше пострадала сериозно, но я лекуваха за натравяне с дим, многобройни натъртвания и ожулвания. Лесли бе човекът, влизал най-често в контакт с тайнствения спасител. Беше разговаряла с него, когато влетя в самолета и после когато измъкваше навън двама пътници.

— И изведнъж — каза тя пред обектива на Чъки в отговор на въпросите на Гейл — този цивилен се втурна в самолета. Докато се усетя, той вече извличаше Фреди навън — това е стюардът, — а после… после отново се върна вътре! — Тя поклати глава в почуда и една сълза на вълнение проблесна в окото й. Чъки бързо мина в близък план и хвана в кадър сълзата. — Точно това ми даде сили да остана там, макар и да знаех, че самолетът може всеки миг да избухне.