Лионор Флайшър - Герой по неволя

Нещо не беше наред. Нервните окончания на Чик го сърбяха и това беше безпогрешен знак.

Бърни въздъхна дълбоко.

— Няма как да имаш проблеми, Чик, защото лично аз съм ги насъбрал всичките. Завладял съм целия проклет пазар. Направо няма да повярваш…

Той млъкна, когато Варгас и Еспиноза влязоха в бара с още един мъж — красив латиноамериканец, когото наричаха Мендоса.

— О, как сте? — поздрави ги Бърни, а очите на Чик се присвиха. Имаше нещо особено в този Мендоса, нещо не беше наред… Чик познаваше този тип отнякъде.

— Тоя път сме довели приятел, става? — каза Еспиноза, но това не беше въпрос.

— Извини ме, Чик, трябва да направя на тия хора една услуга — каза Бърни, като слезе от столчето на бара и последва Еспиноза и Мендоса в уединеното сепаре отзад. Чик се намръщи, в лицето му се четеше тревога. Почти бе напипал какво не беше в ред, може би къде е виждал Мендоса преди, когато внезапно съобщение от екрана на телевизора привлече вниманието му. Варгас също се бавеше до бара с впити в екрана очи.

— Ей, vato! Vamos — извика Еспиноза, а Варгас с жест му показа, че след малко ще отиде при тях. Както останалата част от обществеността, и той сериозно се интересуваше от „Ангелът на полет 104“, когото — според материала в новините на Канал 4 — някои религиозни секти нарекли истински ангел от небето, изпратен от Господ на земята, за да възвести, че краят на света приближава. Какво ли не измислят хората?

— Ще ви предадем специално съобщение от директора на телевизионната станция Канал 4 Чарлс Сампсън Уолас — каза тържествено водещият и на екрана се появи интелигентното лице на оплешивяващ мъж със сериозно изражение, незапалена лула и карирана папионка.

— Добър вечер — каза Уолас. — Ние, от Канал 4, също като вас, бяхме развълнувани от храбростта и…

— Hombre! Por aqui! — извика нетърпеливият Еспиноза.

Варгас кимна и бавно тръгна заднешком към сепарето, впил все още очи в екрана. В сепарето Бърни беше пръснал кредитните карти на Гейл Гейли върху масата, за да ги разгледат останалите.

— Колко имаш тук? Осем? Десет? — попита Еспиноза.

Варгас влезе в сепарето.

— Предлагат му награда от един милион долара — съобщи той.

— На кого? — попита Мендоса.

— Оня от самолетната катастрофа.

— Това ли са всички? Само осем?

Но изведнъж Бърни спря да обръща внимание на кредитните карти. Вниманието му се прикова във Варгас.

— Какъв тип от самолетната катастрофа? — попита той.

— Онзи чешит с едната обувка, дето спаси всички ония хора, човече. Канал 4 ще му даде един милион за интервю.

Тримата латиноамериканци се затресоха в подигравателен смях, но очите на Бърни се разтвориха широко, а в ушите му изведнъж зазвуча звън на златни камбани.

Някъде в небесата бавно и величествено се повдигна златна завеса и разкри Бърни ЛаПланте — героят, чешитът с едната обувка, „Ангелът на полет 104“ — облегнат на копринена възглавничка, да си играе с един милион долара в брой. Прокарваше пръсти през тях, гризеше ги, вдигаше една от по-едрите банкноти към устните си и я целуваше. Беше обут в чисто нов чифт стодоларови кожени мокасини. О, каква великолепна мечта, мечтата на целия му живот и най-важното, тя щеше да се изпълни.

— Хайде, човече, нали имаме работа! — намръщи се Еспиноза, когато видя, че Бърни се разсейва. — Имаш ли още или не?

На екрана Уолас все още говореше, а Бърни беше изцяло погълнат от думите му.

— Предложението няма никакви условия. Той трябва единствено да убеди нашата репортерка Гейл Гейли и другите пътници, които са имали контакт с него, че той наистина е смелчагата, който…

— Имаш ли още? — не преставаше Еспиноза, облегнат над масата, като се опитваше да привлече вниманието на Бърни.

— Ъ-ъ, не — каза разсеяно Бърни с приковани в телевизора очи, а адреналинът пулсираше във вените му. Трябваше да се измъкне оттук и да се яви в телевизионната станция. Говореха за него, очакваха го. Бърни ЛаПланте, героят. Чакаха с милион долара в ръцете. Това беше най-великото нещо в целия му живот. Един милион долара. Край на всичките му грижи.

— Това са всичките — каза той на Еспиноза.

— Полиция. Грабеж. Арестуван сте — съобщи Варгас като извади значката си. Еспиноза и Мендоса извлякоха Бърни ЛаПланте от сепарето и започнаха да му слагат белезници. Всичко стана толкова бързо, че Бърни не можа да го проумее. Във въображението си той беше с един крак в телевизионната станция и вече броеше парите.

— Ей, какво по дяволите е това? Какво става тук? — поиска да узнае шашнатият Бърни с цяло гърло.