Лионор Флайшър - Герой по неволя

— Тук! Насам! Помогнете ми, моля! — гласът беше слаб, раздиран от кашлица заради дима, но беше мъжки глас. Е, най-после! Флетчър!

Бърни насочи фенерчето си по посока на гласа.

— Къде си, по дяволите, приятел?

— Ей тук — извика гласът между пристъпите кашлица. — Кракът ми е счупен. Трябва ми помощ.

Бърни пристъпи напред и видя мъжа да пълзи по пода към носа, а безчувственият му крак се влачеше след него. Бърни се надвеси и хвана човека под мишниците. Започна да го тегли, но изведнъж му хрумна, че не е зле да провери.

— Флетчър, нали?

— Смит — изпъшка мъжът, стенейки от болка.

— Ти не си ли Флетчър?

Мамка му! Бърни рязко го пусна. Този Смит определено не влизаше в сметките. Беше се разбрал за Флетчър. Беше се съгласил само за Флетчър. Момчето чакаше Флетчър. И без това вече изоставаше от графика, забавен от стюарда и жената. Положението ставаше твърде напечено и Бърни не можеше да губи повече време. Нямаше да рискува кожата си за друг освен Флетчър.

— Моля ви, помогнете ми — умоляваше мъжът, вдигнал жално ръка. — Казвам се Смит.

Бърни ЛаПланте поклати глава. Никакъв Смит. Нямаше да си рискува живота за един Смит. Може би Флетчър беше тук някъде. Той насочи фенера към вътрешността. Само дим и пламъци, но затова пък в огромни количества.

— Търся Флетчър — каза той твърдоглаво. — Ей, Флетчър!

Фенерчето изведнъж угасна и в кабината настъпи пълен мрак.

— Майната му! — изръмжа Бърни с безсилие и неприязън, и удари фенера в една седалка. Повреденото фенерче беше последната капка, която преля чашата. Нищо не вървеше както трябва.

— Не ме оставяйте! Моля ви, не ме оставяйте — молеше се раненият Смит.

Бърни въздъхна. Какво пък, по дяволите! Щом и без това беше тук…

— Добре де, добре — промърмори той, примирен със съдбата си, въпреки че думата „герой“ въобще не му дойде наум. Сети се обаче за „тъпак“, както и „кретен“. В момента Бърни бе готов да се признае за такъв. Той сграбчи отново Смит под мишниците и го повлече напред, неособено нежно, но възможно най-бързо, докато мъжът викаше от болка.

— Ей, Смит, не се радвай предварително — изсумтя Бърни. — Нищо не виждам!

Пожарникарят Дентън, облечен в обемистия си огнеупорен костюм и шлем, не можеше да се промъкне през тясната пролука в самолета, но стоеше точно пред изхода и викаше вътре на Лесли Шугър.

— Трябва да излизате оттам, госпожице. Веднага! Това чудо ще избухне!

Лесли неохотно напусна самолета, като се промъкна през вратата, а после се обърна да го погледне за последен път. Видя неясните очертания на силует, който с мъка се придвижваше напред и разбра, че това сигурно е онзи щур дребосък.

— Почакайте! — извика тя на Дентън. — Има още…

— По дяволите, тръгвайте незабавно! — кресна пожарникарят, като хвана Лесли и я задърпа далеч от Боинга. — Хайде!

Двамата преджапаха един до друг реката и се заизкачваха по брега.

— Ей! Помогнете ми! Ей, ти! Ти в заешкия костюм! Ела да ми помогнеш с тоя човек!

Дентън се обърна. При изхода на самолета той видя окалян дребен мъж, чието лице бе толкова почерняло от мръсотия и дим, че беше неузнаваемо. Мъжът изтикваше един пострадал пътник през тесния отвор. Затруднен от неудобния си предпазен костюм, пожарникарят се затътри през реката към Боинга.

— Аз ще му помогна, приятел, а ти бягай — каза той на Бърни, като се опита да поеме Смит от него.

Но Бърни не го пускаше. Флетчър все още бе в мислите му, както и обещанието му пред сина на Флетчър. Този въпрос беше за него идея фикс. Нямаше как да знае, че бащата и синът са се намерили, че и двамата се намират в безопасност. Знаеше само, че трябва да удържи на обещанието си. Да измъкне Флетчър по един или друг начин.

— Аз ще се справя с този. Ти иди за човека, който е още вътре — каза той на Дентън.

Но пожарникарят вече бе нарамил Смит в класическа пожарникарска стойка.

— Махай се оттук, приятел, ще избухне!

Челюстта на Бърни увисна от изумление. Той изгледа предпазното облекло на другия, което би му позволило да лети в орбита около Сатурн.

— Няма ли да влезеш? — настойчиво запита Бърни. — Вътре има човек! Нали си облечен в шибан костюм!

Дентън нагази тромаво в реката, залитайки под товара си, докато пренасяше Смит на безопасно разстояние.

— Самолетът ще експлодира, тъпо копеле такова! — изкрещя той на Бърни.

Яростта в думите на пожарникаря най-после проясни съзнанието на Бърни ЛаПланте. Когато някой в космонавтско облекло те нарича тъпо копеле с пълно гърло, навярно е време отново да се прецени положението. Бърни се обърна назад към самолета и видя как мощните пламъци поглъщат корпуса и за пръв път проумя, че всички явно казват истината. Катастрофиралият самолет наистина щеше да избухне всеки миг. Той преджапа реката след Дентън и скоро изпревари натоварения пожарникар. Очите му се бяха ококорили от внезапното прозрение, че безценният задник на Бърни ЛаПланте е в страхотно, ама страхотно голяма опасност.