Лионор Флайшър - Герой по неволя

Изведнъж от тъмнината и дима се появи странна фигура, която кашляше. Беше безликият дребен мъж, а на рамо, като мравка с твърде тежка за нея троха, влачеше безжизнено отпусната жена. Лесли зяпна от учудване. Това бе гледка, която никога нямаше да забрави, защото за кратък миг съзря истинския героизъм. По тялото й минаха тръпки.

— Ще ми помогнеш ли, сладурче? — оплака се тайнственият силует, давейки се от дима. Заедно те избутаха почти изгубилата съзнание Гейл Гейли през вратата в ръцете на Ърни Дентън, пожарникар в огнеупорен костюм.

Най-после беше пристигнала помощ, и то в големи размери. Приличаше на сцена от филм на ужасите, само че два пъти по-объркана. Няколко линейки вече потегляха от брега, откарвайки пострадалите до близките болници. Пристигаха още линейки, а санитарите изкарваха от тях носилки. Полицейски служители и медицински персонал помагаха на онези пътници, които бяха зашеметени, кървяха, с прокъсани дрехи, но все още се държаха на крака. Една линейка беше приспособена за медицински пункт, в който се даваше първа помощ на хората, на които не се налагаше да влизат в болница. Имаше кислородни маски, превързочни материали, антисептични средства. Навсякъде гъмжеше от спасителни работници.

Няколко хеликоптера кръжаха отгоре, извън обсега на евентуалната експлозия, и насочваха силните си аварийни прожектори надолу, за да осветят мястото. Група пожарникари нагласяха работните си прожектори, големи и ярки като тези пред холивудските кина преди премиера. Щатската полиция очертаваше безопасна зона за оцелелите и насочваше мъже и жени в нея, далеч от Боинга. Непрестанното пиукане на десетина или повече радиостанции звучеше като събиране на едно място ято патици.

Воят на приближаващи сирени ознаменува притока на още полицейски части, пожарни коли, лекари и санитари. Събитието беше сензационно — катастрофирал реактивен самолет. Разгръщаше се мащабна спасителна операция. Вестникарски репортери тичаха към мястото с фотографите си, а от телевизионните компании към мястото на катастрофата вече пътуваха операторски екипи. Пожарникарите бяха поели пълен контрол върху операцията и техният шеф издаваше заповедите.

— Разкарайте тоя боклук! Махнете го от моста! — изкрещя един капитан и трима пожарникари вече избутваха Тойотата на Бърни встрани от горящата опашка на самолета, насочили пожарогасителите си към пламъците.

— Преместете онези хора назад! Придвижете ги оттам! — крещеше капитанът, докато зашеметените, но иначе леко пострадали пътници бяха отведени далеч от опасността.

Ричи Флетчър спря и се обърна, втренчил ужасен поглед в самолета. Някъде вътре беше баща му, а сега всички крещяха, че самолетът всеки миг ще избухне, щом пламъците достигнат резервоарите. Твърде късно беше за онзи човек, който и да бе той, да го спаси. Сълзи на отчаяние изпълниха очите на момчето и се търкулнаха по бузите му. После от нощния мрак внезапно се появи една мъжка ръка и докосна рамото му. Ричи вдигна поглед.

— Татко! О, татко! — извика той, без да вярва на очите си.

Господин Флетчър, последният пътник, когото Лесли беше извела от самолета, грабна детето в прегръдките си, притискайки го плътно до себе си. Той също плачеше от радост.

— Сине! Слава Богу! Не можех да те открия. Бях ужасен… ужасен!

Един полицай, отговарящ за пострадалите, ги избута към безопасния периметър. Ричи беше така щастлив, така замаян от преживяното и от изтощение, че съвсем забрави за дребния мъж, който бе влязъл в самолета, за да спаси баща му.

— Вие също, госпожице! — каза пожарникарят Дентън на Лесли, докато санитарите поставяха Гейл на носилка. — Трябва да се махнете оттук! Ей сега ще избухне.

Но Лесли не беше напълно готова да тръгне.

— Аз… мисля, че обърках бройката… Май всички са навън… Сър, вие видяхте ли още някого вътре? — тя се обърна да чуе отговора на Бърни, но с ужас осъзна, че него го няма. Беше се върнал в задимената задна част на самолета. Някъде отзад чуваше носовия му глас, през суха и дрезгава кашлица, да вика господин Флетчър.

— Хей, Флетчър! Обади се бе, да го вземат мътните!

Тази работа започва да става смешна, помисли си Бърни. Човекът може би е мъртъв. Да, разбира се, точна така. Флетчър беше мъртъв, беше се отървал. И за Бърни ЛаПланте също бе време да отърве кожата. Пушекът е едно, а пожарът съвсем друго нещо. Бърни изгледа ярко оранжевите пламъци с истинска тревога. За пръв път го осени прозрението, че ситуацията беше не просто неприятна, но и опасна за живота. Да си вдигам задника оттук, каза си той, и се обърна да си ходи.