Лионор Флайшър - Герой по неволя

Целият минал опит на Бърни ЛаПланте, който бе допринесъл за провала му като мъж, баща и човек, който му бе внушил тази объркана представа за живота, сега невъзвратимо го теглеше към бъдещето, до точното място и време, когато съдбата му щеше да се изпълни по начин, какъвто въобще не би си представил. Не, Бърни не знаеше какво му готвеше съдбата. Сега той знаеше единствено, че в това гадно, скапано, лайняно време вероятно е подминал проклетата отбивка към дома на Евелин и се е изгубил безнадеждно в шибания дъжд.

Внезапният остър електронен сигнал при светването на надписа „Затегнете предпазните колани“ стресна Гейл, защото прозвуча толкова неочаквано. Тя сложи списанието настрана, закопча предпазния си колан и си погледна часовника. Той й показа, че е още твърде рано за кацане. Освен това още не беше изпитала онова чувство на потъване, когато самолетът губи височина. Гейл погледна озадачено през люка, а тъмните й очи се взряха в земята.

Навън бурята се засилваше с всяка изминала минута. Дъждът се блъскаше в корпуса и затрудняваше виждането. Но докато тя се взираше в тъмното, внезапно избухнала мълния раздра облаците и Гейл надзърна през пролуката, търсейки светлините на летището, на контролната кула или на пистата. Нищо. Самолетът явно още не беше стигнал О’Хеър. Тя се загледа за улични лампи или светлини от къщи, които биха показали, че Боингът се носи над покрайнините на града. Но нямаше никакви светлини, а и не се усещаше промяна на височината. Странно, помисли си Гейл с леко притеснение. Много странно. Нюхът й към новини й казваше, че нещо не е наред.

— Дами и господа, говори вашият капитан — гласът идваше по уредбата, силен и мъжествен, но успокояващ. Сякаш казваше, че поема нещата в свои ръце, че трябва да му се има доверие. — Един от нашите индикатори отчита високи показания. Шансовете, че е някаква повреда в уреда са десет към едно, но като предпазна мярка ще ви помоля да затегнете предпазните колани, докато стюардесите ви запознаят с някои правила за безопасност. Поднасям своите извинения за тази необходимост и за причиненото ви неудобство.

Стреснати, пътниците започнаха да шушукат помежду си тревожно. Повреда? Просто предпазна мярка? Правила за безопасност? Тези думи ги притесняваха. Какво ставаше? Какво означаваше съобщението на капитана? Беше ли полет 104 в опасност? Щеше ли да се разбие самолетът? Невъзможно, за катастрофите можеш да прочетеш във вестниците или да ги видиш в новините по телевизията. Те се случваха на други хора, но не и на теб. Никога на теб.

Очите на Гейл срещнаха тези на Сюзан, която бе прегърнала спящата Кели на предната седалка, и жените си размениха тревожни погледи. Стюардът — тъмнокос младеж на име Фреди Мур, и стюардесата — много симпатична млада блондинка на име Лесли Шугър, заеха местата си на двете пътечки при предните изходи на пътническата кабина, където можеха да бъдат видени от всички пътници. Двамата се заеха да демонстрират техниките за оцеляване при принудително кацане.

— Първо, проверете дали предпазните ви колани са добре затегнати — каза Лесли. — После подпрете ръцете си на предната седалка ето така. Може да използвате възглавници и одеяла…

— Мамо, какво става? — попита сънливо Кели, будейки се от гласа на Лесли.

— Всичко ще бъде наред, мила — каза Сюзан, като прегърна дъщеря си. Тя и Гейл отново се погледнаха и размениха храбри усмивки. Но Гейл долови страх в очите на Сюзан. Тя усещаше страх из целия самолет, докато пътниците с вълнение слушаха обяснението на Лесли за напускането на самолета при аварийно кацане.

— Когато стигнете края на улея, трябва незабавно да се отдръпнете възможно най-далече от самолета, в случай на пожар в…

Пожар! От тази дума устата на Гейл пресъхна, а изплашените пътници ахнаха в един глас. Гейл се огледа и видя напрегнатите им лица, пребледнели под светлините в кабината. Тя видя как се гушат един в друг и се успокояват, бащата беше обгърнал сина си — господин Флетчър и Ричи, въпреки че Гейл щеше да научи имената им много по-късно, двама съпрузи на средна възраст — господин и госпожа Браун, здраво стискаха ръцете си, Сюзан прегръщаше Кели, други пътници се молеха тихичко на глас.

Изведнъж Гейл осъзна, че всеки имаше човек, с когото да сподели страха си и от когото да почерпи сили. Освен нея. В целия самолет само Гейл Гейли беше сама.

— Онези от вас, които могат, трябва да помогнат на другите, които трудно се придвижват бързо — продължи Лесли възможно най-спокойно, без да показва страх или паника. Въпреки това пътниците все по-ясно осъзнаваха, че Боингът беше в опасност. Самолетът щеше да се опита, може би неуспешно, да извърши принудително кацане. Всички усещаха, че има съвсем реална и ужасна възможност полет 104 да се разбие.