Лионор Флайшър - Герой по неволя

— Благодаря ви, колеги. Благодаря ви за доверието към мен. Благодаря за Сребърния микрофон — и напусна подиума.

Но не се върна на масата. Вместо това, замаяна от щастие и нежелаеща да го споделя с никого, Гейл си взе палтото от гардероба, слезе с асансьора до улицата и мина по шестте дълги улици от „Каталония“ в западната част на Манхатън до своя хотел на „Лексингтън Авеню“. Беше много ветровито, особено докато се приближаваше към реката, където ветровете ставаха по-остри и студени, но Гейл не обърна внимание. Връщаше се в хотела, за да се преоблече и да опакова багажа си.

Дори в онзи миг, когато на глас изрази желанието си да се захване с някой вдъхновяващ сюжет, Гейл Гейли разбираше, че няма да прекара нощта в Ню Йорк. Тя щеше незабавно да се прибере у дома, за да се разрови в мръсните подробности за продължението на материала за Джефри Бродман, точно както Джеймс Дийкинс се беше обзаложил. Гейл бе хваната в капана на работоманията, същият капан, който й бе отнел стабилната четиригодишна връзка с един свестен мъж, който я обичаше, но който започна да чувства, че идва на втори план след работата й.

Тя бе в крайна сметка професионален репортер, журналист следовател, а сюжетът, за който се молеше, сюжетът, който би разкрил по-красивите и благородни страни на човешкия дух, може би дори не съществуваше. Засега поне Гейл ще трябва да се примири с онова, което й се предлага.

Като стана дума за по-благородните страни на човешкия дух, Бърни ЛаПланте отчаяно се нуждаеше незабавно да намери отнякъде няколко долара. Скромната сума, която Еспиноза и Варгас му бяха платили за кредитните карти, едва беше покрила няколко питиета и лоясало ядене в „Шадоу Лаундж“, а работещият човек си има своите разходи, нали така.

Тъй като на хоризонта не се виждаше далавера, а перспективата за затвора се приближаваше с всеки час, Бърни реши да продаде вещите си. Ако не го стореше, след като го приберяха зад решетките те и без това щяха да изчезнат, да се изпарят като капка вода в горещия тиган на Чик. Дори и петгодишно хлапе можеше с лекота да се справи с долнопробната ключалка на входната врата на апартамента му.

Но когато се стигна до това да направи опис на имуществото си, Бърни се оказа почти без нищо ценно. Живееше в три малки тесни стаи и ако изобщо имаше някакви прилични мебели, те щяха да са още по-малки и по-тесни. Притежаваше матрак и пружина, фотьойл с хлътнало седалище и нещо, което някога сигурно е приличало на канапе, но беше преминало през трудни времена още преди Бърни ЛаПланте да го намери на улицата и да го довлече горе в апартамента си. Очуканото старо бюро беше тук, когато Бърни се нанесе, и щеше да остане, когато Бърни се изнесеше. Кой би си дал труда да го вземе?

На пода имаше мъхнат мокет, но той беше на повече от двадесет години и беше невъобразимо износен. Пердетата на прозорците бяха скъсани и в транспарантите зееха големи дупки, но тъй като прозорците гледаха само към тухлена стена, Бърни така и не си направи труда да ги оправи. Толкова за апартамента и обзавеждането му. Неособено подходящ материал за страниците на „Вътрешен дизайн“.

Що се отнася до дрехите в гардероба му, всички взети заедно, струваха по-малко от мокасините с пискюли, с които Бърни толкова се гордееше. Останалата част от апартамента беше задръстена от пода до тавана и от стена до стена с неща, които Бърни се опитваше да продаде от месеци, но без успех. Ако след хиляда години някой археолог се зарови в апартамента на Бърни ЛаПланте, би бил доста затруднен да отгатне за какво са служили всички тези кашони, които в действителност представляваха един вид история на професионалния му живот. Кашон върху кашон бяха натъпкани с неща, които бе отмъквал от местата, където бе работил, като например пет престилки, няколко дузини лъжици и шест кутии с омазнени прибори, които датираха от времето, когато Бърни беше мияч на чинии. Имаше кутии с моторно масло и препарати за почистване на автомобилни стъкла от няколкото седмици, в които се беше трудил като механик в сервиз.

Понеже Бърни понастоящем работеше в „Суперпочистване на килими — Гъмли“, приспособленията за почистване на килими бяха струпани най-близо до вратата. За да ги заобиколиш, бе необходима голяма ловкост. Имаше четирилитрови кутии с разтвор за химическо чистене, пластмасови бутилки със силни препарати, чисто нови четки и галванизирани метални кофи с все изстисквачките. Бърни дори беше успял да измъкне някак една почти неупотребявана прахосмукачка.