Лионор Флайшър - Герой по неволя

Протягайки леко треперещите си ръце, Гейл пое наградата — малко сребърно копие на истински микрофон — и здраво я стисна. Тя си пое дълбоко дъх и се обърна към публиката, където разпозна няколко души, които познаваше професионално, и други, с които не се познаваше, но за чиято работа бяха създадени легенди. Изведнъж почувства, че принадлежи тук, беше една от тях и те току-що й го бяха показали с тази награда. Тя беше журналистка, истински репортер следовател.

Гейл беше свикнала да стои пред микрофони и камери, така си изкарваше прехраната. Но тези микрофони и тези камери бяха някак по-различни и тя внезапно се почувства срамежлива и беззащитна. После погледна Сребърния микрофон, който държеше в ръце, и усети как през тялото й преминава тръпка на гордост. Гейл позна радостното удовлетворение от лобре свършената работа и овациите на хора, чието мнение не е без значение. Това й вдъхна увереност да говори.

— Много ви благодаря — Гейл вдигна Сребърния микрофон. — Благодарна съм за това. Тъй като всички тук сте мои колеги, знаете какъв екип е необходим, за да се появи един репортаж на екрана. Не е нужно да ви обяснявам какъв принос имат операторът, монтажистът, редакторът, директорът на Новини и много други, за да получа тази награда.

После тя положи наградата на подиума, зарови в портмонето си, извади нещо и го вдигна високо, за да го видят зрителите. Това беше лук, най-обикновен градински лук.

— Това е лук — каза усмихната тя. — Метафора на новинарския репортаж. Само преди няколко часа стоях на една тераса, шестдесет етажа над улицата, и интервюирах човек, който впоследствие скочи долу и умря. Човек с четиридесет милиона в банката, с щастлив брак и в добро здраве. Страхотен сюжет!

С дългите си лакирани в червено нокти Гейл обели външните люспи на лука и ги остави встрани.

— Но трябва да има и още, нали? Все пак сме професионалисти? Някаква извънбрачна историйка може би? Още един добър сюжет! — като държеше лука високо, за да го виждат, тя обели още един слой. Помещението се огласи от тих изблик на одобрителен смях.

— Може би човекът е бил обвинен в тормоз на дете. Фантастичен сюжет! — още един слой от лука беше свлечен. — После се оказва, че обвинението било фалшиво. Прекрасно! Още един сюжет.

Публиката седеше смълчана, приковала цялото си внимание в говорещата, докато под дългите пръсти на Гейл лукът все повече и повече се смаляваше и под всеки нов слой се разкриваше… още един слой.

Публиката напълно притихна, не се чуваше потракване на сребърните прибори, нито звън на чаши за кафе или вино. Ласкаеха Гейл с пълното си внимание, погълнати от нейната метафора.

— Може би предполагаемата любовница е лъгала и му е играела номера. Сензационен сюжет! — лукът беше вече съвсем малък, оголен почти до сърцевината. — Продължаваме да ровим, да разследваме. Изкарваме наяве целия му живот, семейството му. Защо? Защото сме професионалисти! Защото… — Гейл направи драматична пауза, вперила тъмнокафявите си очи право в унесената публика, също както от екрана — ние търсим истината !

Тя спря да говори, вдигна ръката си и я погледна; натам гледаха и всички останали хора в залата. Сега между пръстите й не бе останало почти нищо, само малка безформена маса. Гейл я стисна и я пусна на земята. После се обърна отново към колегите си, но гласът й беше различен, по-плътен и разтреперан от чувство. Усмивката бе изчезнала от красивото й лице, заменена от сериозно изражение.

— Но какво ще стане, ако след цялото ни ровене и цялото ни мъчително разследване, какво ще стане, ако се окаже, че не е имало никаква истина ? Просто сюжети! Един сюжет след друг, един пласт след друг, докато не остане нищо. И ако това е така, длъжни ли сме да спрем някъде? Или просто продължаваме да ровим и да ровим, да белим и да белим, докато не обелим всичко, докато не унищожим напълно онова, което сме захванали да разследваме?

Гласът на Гейл се сниши още, но колкото и да бе тих, по микрофона все пак се чуваше съвсем ясно.

— Обзалагам се, че всички вие като мен копнеете за поне един сюжет, който да не е свързан с оголването на слой след слой човешки слабости. А сюжет, който на всеки нов етап в разследването разкрива нещо още по-красиво и благородно, нещо дори… вдъхновяващо.

Тя млъкна, защото нямаше какво повече да каже. Избухна буря от силни и продължителни ръкопляскалия. Мнозина от публиката дори станаха на крака. Гейл Гейли стоеше и слушаше как я поздравяват, а когато аплодисментите утихнаха, каза просто: