Лионор Флайшър - Герой по неволя

И ето че сега тази мечта наистина се осъществяваше. Гейл беше седяла нервно по време на изискания банкет в балната зала на хотел „Каталония“. Седеше под ослепителната бяла светлина, струяща от хилядите кристални свещи на величествения полилей. Седеше облечена в бутиков вечерен костюм, който й струваше хиляда долара, заобиколена от усмихнати лица, и се мъчеше да хапва колкото може по-малко от своето „Пиле по киевски“ заради тръпките, които се блъскаха из стомаха й като изгладнели соколи. Беше седяла, както й се стори, цели часове, докато връчваха наградите в другите категории, като репортажи на военни конфликти, операторска работа, серийни репортажи.

Сребърният микрофон за най-добър единичен репортаж се връчваше последен за вечерта; обикновено за тази награда се водеха най-ожесточените спорове в журито, надпреварата беше най-яростна и професионализмът — на най-голяма висота. Гейл изслуша номинациите, сред които бе и нейното име, прочетени от Едгар Меленкамп — тазвечершния водещ, един от най-известните телевизионни ветерани в бизнеса. Тази година Гейл се състезаваше с няколко вдъхващи респект конкуренти, защото деветдесетте години са десетилетие, в което корупцията стига връхната си точка. Добри материали се намираха навсякъде, под всеки камък при политиците и банкерите.

След обявяването на номинациите последваха видеозаписи за всеки номиниран репортер — клипове от сензационните репортажи, заради които бяха избрани за Сребърния микрофон. Материалът на Гейл третираше проблема за един местен фонд за рушвети, създаден от и в служба на неколцина градски законодатели с разтеглив морал. Парите, изсмукани от благотворителни дарения и събирани долар по долар за изхранване на бездомните, се прахосваха за ваканции на Карибските острови и вили в Аспън и Вейл.

Разкритията на Гейл удряха право в целта. Тя назоваваше имена и цитираше суми, откраднати от нуждаещите се. Проследяваше анулираните чекове и пътя на парите от дарителите до истинските консуматори. Трябваше доста да се порови, за да измъкне фактите наяве; на всяка крачка Гейл бе срещала съпротивата на корумпирани борсови посредници, които не можеха за позволят историята да се разгласи. Бяха я заплашвали, че ще загуби работата си, дори с физическа разправа, но това не я възпря. Когато някои от тайните й информатори млъкнаха, уплашени от заплахите, тя успя да убеди други да проговорят. Телевизионната компания, която беше получила подобни закани за отнемане на лицензионните й права, я подкрепяше през цялото време, благодарение на Джеймс Дийкинс и Чарлс Уолас, които й имаха пълно доверие.

Новините на Канал 4 пуснаха сензационните разкрития на Гейл Гейли в специално предаване и отзвукът обхвана не само въпросното градче, но и целия щат. Хората изразиха своя гневен протест, но още по-гневно реагираха законодателите, които бяха хванати да бъркат в кацата с мед. Колкото и да се опитваха да злепоставят Гейл обаче, нейните източници и телевизионната й компания, виновните политици не можеха да опровергаят дори една дума от репортажа на Гейл, защото всичко беше истина.

Благодарение на документираното разкритие на Гейл, големи суми пари бяха върнати на бездомните мъже, жени, деца и изразходвани за закупуването на храни, одеяла, топли дрехи и за осигуряване на временен подслон за останалите без приют.

Като гледаше сега касетата с разкритията, Гейл почувства прилив на самоувереност. Репортажът й беше добър и силен, и наистина беше променил живота на много хора. Не беше ли точно това целта на добрата журналистика? Да преодолее обществената апатия, да промени нещата? Въпреки че всички видеоклипове на другите номинирани бяха стойностни, нейният изпъкваше с върховен драматизъм. Отличаваше се с някаква трескава дързост. За пръв път Гейл позволи на мечтата си да спечели Сребърния микрофон да завладее въображението й.

После, сякаш наистина беше сън, Едгар Меленкамп прочете името й на публиката.

— Наградата печели Гейл Гейли, от Новините на Канал 4, окръг Кук, щата Илинойс, за разкритията й за кражби от високопоставени личности.

Като в мъгла Гейл чу бурните ръкопляскания, видя усмивките, с които я поздравяваха седящите на нейната маса, приятелски подадените й ръце. Други ръце я потупваха по рамото. Тя се изправи, приглади полата на вечерния си костюм от копринен брокат и пъргаво се отправи към подиума, където водещият я очакваше да й връчи така желания Сребърен микрофон.