Лионор Флайшър - Герой по неволя

Зад Гейл, с работеща камера на рамо, снимаше Чъки — младият напорист оператор от Новините на Канал 4. Само двадесет и пет годишен, Чъки беше проницателен, умен и истински гений зад обектива. След като веднъж бе работила с него, Гейл отказваше да снима с друг оператор.

— Но в това няма никакъв смисъл, господин Бродман — каза Гейл, като протегна микрофона за отговора на бизнесмена.

Бродман се усмихна с рядко срещана миловидност. Когато говореше, гласът му извикваше във въображението мисли за Гротън и Йейл, за бели платна, носещи се по неспокойни сиви солени води, за мириса на фина кожа, от каквато са изработени английските седла, за много стари и много високи рододендронови храсти, сплетени в сводест проход над криволичещ чакълест път, който води до величествено имение в късен готически стил. Плътният му школуван глас говореше за живот на удобство, безгрижие и лукс.

— Да ви кажа право, аз също не виждам смисъла, госпожице Гейли — отговори откровено Бродман, сякаш нямаше какво да крие, и погледна право в обектива на Чъки. — Нещата, изглежда, вървят към оправяне, а различията ни с Комисията по борсови въпроси и ценни книжа се разрешиха благоприятно. Вярвам, че сме направили завой, в деловия смисъл на израза.

Красивото лице на Гейл беше вторачено с интерес в Бродман. Тя беше висока, дългокрака, изключително стройна млада жена на около тридесет години, облечена в тъмночервен велурен шлифер, чийто пристегнат в кръста колан открояваше тънката й талия. Червеникавокестенявата й коса бе подстригана късо и падаше на вълни около необичайно високото й чело. Гейл беше красавица.

Фактът, че е толкова фотогенична на екрана, бе важен за поста, който заемаше в Новините на Канал 4, но в никакъв случай не беше единственото или дори основното преимущество в работата й. Гейл Гейли беше интелигентна, амбициозна, трудолюбива, страхотно добра коментаторка и ненадмината репортерка в разследвания, притежаваща здрав разум. Освен това притежаваше пословичен нюх към новините, онова особено чувство, което подсказва на репортера кога и къде ще се случи нещо важно.

Но преди всичко Гейл притежаваше един рядък и необикновен талант — да представи новината така, че да извади на преден план човешките стойности и да направи своите зрители съпричастни с тях. В репортажите на Гейл Гейли всеки разбираше скрития смисъл на всяка новина, която тя отразяваше, а това умение струваше милион долара в мисловно ограничения свят на шестдесетсекундните телевизионни внушения.

Сега някъде в далечината тя чуваше настойчивия писък на виещи сирени, които се приближаваха. Долавяше се и стържещият звук от радиотелефони и повелителното грачене на радиостанции. Този репортаж се превръщаше във все по-голям хит с всяка изминала секунда. Като журналистка тя усещаше много отчетливо напрежението в създалото се положение.

— Господин Бродман, жена ви и децата са на път за насам, докато ние говорим. Не мислите ли…

Но Бродман я прекъсна с жест и се усмихна още по-широко. Гласът му оставаше спокоен, дори блажен.

— Смятам, че съм преуспял в живота си. Радвам се на добро здраве, прекрасно семейство, голямо богатство. Но сега, струва ми се, ме е обзело някакво отчаяние. Имам чувството, че всичко оттук нататък ще върви… по нанадолнище. В момент като настоящия мисля, че имам правото „да избера печелившата карта“, както гласи поговорката, и да поставя на преден план собствените си нужди. Това, в общи линии, изчерпва всичко, което имам да кажа. Благодаря, че дойдохте тук и ми позволихте да поговоря с вас и вашите зрители.

Казал всичко, което си беше наумил, Бродман пристъпи спокойно напред. После, без да се обръща назад, той се хвърли от широкия перваз пред прозореца му, шейсет етажа надолу към улицата и сигурната смърт.

Ужасена, Гейл ахна и инстинктивно направи крачка назад по терасата, където тя и Чъки бяха стояли заедно с Бродман и бяха говорили с него през последните десет минути от охолния му живот.

— О, Боже! — възкликна тя. — Чъки, наведи камерата надолу!

Сетне сложи ръка на устата си, отвратена от автоматичната си журналистическа реакция към самоубийството на един човек — нареждане камерата да продължи да снима.

— Господи, аз ли го казах?

Младият оператор вече я беше изпреварил. Той бе запечатал на видеолента цялото падане на Джефри Бродман, от първата му крачка във въздуха до потресаващия удар в земята, и продължаваше да снима, докато полицаи и лекари се трупаха около тялото долу. Те прибраха остатъците от самоубиеца в черен гумен чувал, докато наблизо чакаше линейката, за да го прекара, подобно на Харон през реката Стикс, до моргата.