Ясмина Кадра - Кабулските лястовици

— Атик…

Идва на себе си, опрял лице към пода. Докато се е молил, е задрямал. Прозорецът зад гърба му пропуска първите искри на зората.

Забулена жена стои пред него.

— Какво става? Тук ли са вече милиционерите?

Жената повдига края на покривалото си.

Мюссарат е.

Атик скача и се оглежда.

— Как влезе?

— Намерих вратата отворена.

— Боже! Къде ми е главата? — после се осъзнава и продължава: — Какво правиш тук? Какво искаш?

— Тази нощ стана чудо — казва му тя. — Моите и твоите молитви се сляха и Всевишният ги дочу. Смятам, че желанията ти ще се изпълнят.

— За какво чудо говориш?

— Видях сълзи да се стичат от очите ти. Помислих си: това, което виждат очите ми, е истина, следователно все още нищо не е изгубено. Ти да плачеш? Дори когато вадех парчетата снаряд от тялото ти, от устните ти не се изтръгна стон. Дълго живеех с идеята, че сърцето ти се е вкаменило, че вече нищо не може да разтърси душата ти или да те накара да мечтаеш. Гледах те ден след ден как се превръщаш в сянка на самия себе си, безучастен към страданията си като подложена на ерозия скала, която се рони. Войната е нещо чудовищно и нейните деца приличат на нея. Защото нещата са така устроени, аз приех да споделя живота си с някой, който обслужваше предано смъртта. Така поне се утешавах, че не съм виновна за провала си. Но ето тази нощ видях със собствените си очи мъжа, когото смятах за безвъзвратно изгубен, да взема главата си в ръце и да плаче. Рекох си, ето доказателството, че в него все още просветва искрица човещина. Дойдох да я разпаля, та тя да стане по-сияйна от светлика на деня.

— Какви ги говориш?

— Осъзнах, че сама съм виновна за провала си. Бил си нещастен, защото не съм успяла да придам смисъл на живота ти. Ако очите ти не придават искреност на твоите усмивки, вината е в мене. Не те дарих с деца, нито с нещо друго, което да те утеши. Когато ме взимаше в обятията си, ръцете ти са търсели жената, която никога не са намерили. Когато ме гледаше, тъжни спомени са те спохождали. Осъзнавам, че съм била само сянка, която се е прилепяла до твоята сянка, и ме е срам за всичките случаи, когато ти отвръщаше поглед. Не бях онази, която си обичал, а само медицинската сестра, която се грижеше за тебе и ти даде подслон и за която ти се ожени за благодарност.

— Болестта е помътила разсъдъка ти, Мюссарат. Хайде сега се върни вкъщи.

— Опитвах се да бъда хубава и желана за тебе. Страдах, че не успявам да го постигна. Аз съм от плът и кръв, Атик; като удари от бич приемам всичките ти въздишки. Колко пъти съм душела дрехите ти, както овцата души следите от агънцето си, което се е отдалечило от стадото и закъснява да се върне, колко пъти съм съгрешавала, като не можех да забележа в съдбата си Небесната воля. Питах се защо нещата се случваха на тебе, защо се случваха на мене, но никога не се случиха на нас двамата…

— Всъщност какво искаш?

— Да стане чудото. Когато видях от очите ти да се ронят сълзи, повярвах, че съзирам как небето се разтваря, за да ти прати най-хубавото нещо. И си рекох, че жена, която е способна да предизвика такова разтърсване, не бива да умира. След като ти потегли, претърсих мястото, където седеше, за да открия някоя забравена сълза. Исках да се изкъпя в нея, да се измия от тегобите на този свят. Отидох и още по-далеч, Атик.

— Не те разбирам.

— Защо да се опитваш да разбираш това, което само по себе си представлява объркване. Това, което се случва с нас, става за сметка на онова, което си отива. Няма нищо лошо да приемеш всичко, на което не можеш да попречиш; нещастието и спасението не зависят от нас. Ще река нещо просто и същевременно мъчително, но трябва непременно човек да го осъзнае и да го приеме: какво е животът и какво е смъртта? Двете взаимно си придават стойност, двете взаимно се анулират.

Атик се отдръпва, когато Мюссарат тръгва към него. Тя се опитва да хване ръцете му, той ги скрива зад гърба си. Светлината на утрото озарява лицето на жената. Мюссарат е разведрена. Никога не е била толкова красива.

— В страната на извършваните без съжаление грешки помилването или екзекуцията не са плод на сериозно осмисляне, а израз на нечие настроение. Ще й кажеш, че си се застъпил за нея пред влиятелен молла. Без да се задълбочаваш особено по темата. Тя не бива да знае какво ще се случи. Когато дойдат да я търсят, скрий я в твоята канцелария. Аз ще вляза в нейната килия. Просто една бурка ще смени мястото си с друга. Никой няма да си направи труда да проверява самоличността на скритото под нея лице. Всичко ще премине гладко, ще видиш.